Акарите “изпиват” листата на дръвчетата

Акарите се срещат често по овощните дървета. Тези дребни, трудно забележими с просто око паякообразни неприятели се хранят като смучат сок от листата, леторастите или плодовете и причиняват значителни повреди. Намножават се масово в години с горещо и сухо лято.
У нас много разпространен и опасен, особено за ябълката, е червеният овощен акар. Напада също и крушата, сливата, прасковата. Той зимува като яйце по долната страна на клоните. Зимните яйца са яркочервени, сплеснати от двете страни. При по-силно нападение местата, където се намират яйцата, придобиват червен цвят. Зимните яйца се излюпват рано през пролетта, преди или по време на цъфтежа. Ларвите се развиват за 2-3 седмици. Те се превръщат в нимфи, после във възрастни. Възрастните женски акари имат овално тяло, с яркочервен или червено-кафяв цвят, с дълги космици по него. Те снасят яркочервени яйца по долната страна на листата. През годината се развиват 5-7 поколения.

Акарите смучат сок от листата и така хлорофилът им намалява. Между нервите се появяват белезникави точици, причинени от убождането. Листата избледняват, по-късно стават светлозелени или сребърносиви, изсъхват и опадат. Леторастите остават слаби, плодовете – дребни. Дърветата отслабват.

Опасен за ябълката е и кафявият овощен акар. Разпространен е също повсеместно и зимува като зимно яйце – гладко, блестящо, червено, по кората на дърветата, най-често по късите плодни клонки. Развитието и повредите от този вид са същите както при червения овощен акар.
Повреди по овощните дървета причинява и глоговият акар. Среща се по голям брой овощни видове. Зимуват женските акари (ярко червени) на малки групички под напуканата кора, в цепнатините. Рано напролет те напускат местата на зимуване и преминават по разпукващите се пъпки. При появата на листата женските снасят яйцата си по тях. Акарите се хранят по долната страна на листата, които пожълтяват, по-късно стават ръждивокафяви и се завиват.
По същия начин вреди и жълтият ябълков акар. Презимува като оплодена женска под напуканата кора в гъсти колонии. И двата вида развиват 7-8 поколения годишно.
За крушата много опасен е крушовият акар. Разпространен е в цялата страна. При храненето му по листата се образуват гали (до 3 мм), отначало светлозелени, по-късно те стават тъмнокафяви. Женските снасят яйцата си в галите. Презимуват като женска (с белезникав цвят) в пъпките на крушата. Развива 2-3 поколения годишно.

Първото пръскане се прави рано през пролетта – от началото на разпукване на пъпките до цъфтежа срещу излюпващите се от зимните яйца на червения и кафявия овощен акар ларви и срещу излизащите от мястото на зимуването възрастни на глоговия и жълтия ябълков акар.