Начало » Хоби земеделие » Цветарство
22.09.2017 г.

Красивите цветя искат повече грижи

ТОРЕНЕ НА ЦВЕТЯТА
Красивите цветя искат повече грижи

За да се осигури нормално хранене и нормален растеж и добри декоративни качества на цветята, трябва да се добавят хранителни вещества под формата на органични и минерални торове. Необходимо е съдържащите се в тях химични елементи да се прилагат в оптимални количества и съотношения, които подобряват растежа и повишават декоративните качества на цветните видове. Напоследък на пазара се предлага богато разнообразие от комбинирани торове, които съдържат макро- и микроелементи за листно или кореново торене. Когато си купувате от тях, е необходима консултация със специалист, за да се избере най–подходящия за цветето тор.
Декоративните култури обхващат огромно разнообразие от видове, отличаващи се по хабитус и по продължителност на отглеждане, по изисквания към светлина, влага, температура, въздушен и хранителен режим. Освен почва в цветарството се използват различни материали, от които се приготвят субстрати за отглеждане - торф, перлит, дървесни кори, стърготини, листовка, пясък и пр. Хидропонното отглеждане намира все по-голямо приложение.
Отделните видове различно усвояват хранителните вещества. Някои се нуждаят от азот в началните фази от своето развитие, а други - значително по-късно. Едни видове усвояват азота от ранна пролет до късна есен, а за оранжерийните цветя периодът на хранене продължава 18 - 24 месеца.
Цветята са чувствителни към концентрацията на хранителните вещества в почвата или субстрата. В млада възраст, особено при недобре развита коренова система, те не понасят високите концентрации. Подхранването с азот и други хранителни елементи трябва да започне при добре вкоренени растения.
Чрез умело торене може да се регулира скоростта на вегетативното и генеративното развитие в зависимост от целта - цвят или вегетативна маса. Торенето съдейства също за увеличаване количеството и качеството на семенния и посадъчен материал - семена, клубени, луковици.

Луковичните и клубенолуковичните
Луковичните цветя имат кратък вегетационен период (60-70 дни) и кратък период на интензивно постъпване на хранителните вещества (45-50 дни). За тях се използват невисоки норми за торене, азотното задължително се съчетава с обилно фосфорно и калиево торене за едри и красиви цветове и качествени луковици.
За лалетата и нарцисите, зюмбюлите, които се отгелждат на богати, високохумусни почви, подхожда торене с азот е 8 - 9 кг N/дка. С високи норми - 12-16 кг N/дка може да се торят по-бедни, с лек механичен състав почви и при едри луковици. Ако луковиците са дребни, нормата е 9-12 кг N/дка. Съотношението N:P:К трябва да бъде 1:1:1 или 1:2:2. За предпочитане е фосфорният и основна част от калиевия тор да се внесат преди засаждането, а през пролетта да се подхранят азот и останалата част калий.
Преди засаждането е целесъобразно употребата на азот при слабоплодородни, бедни почви и ако не се внася оборски тор, като дозата е 3 - 6 кг N/дка (300-600 г/100 м2). През пролетта се извършват едно или две подхранвания. Първото - рано през пролетта, след стопяване на снега, с доза 3 - 6 кг N/дка. Към високата доза се прибягва, ако през есента не е внасян азот. Второто подхранване се прави, когато започне да се образува цветоносното стъбло. Тогава се получава по-висококачествен посадъчен материал. При второто подхранване трябва да има добро овлажняване.
Лилиумът има високи изисквания към хранителния режим. Като сравнително нова култура торенето му не е добре проучено. Изискванията се променят в зависимост от фазите на развитие и от възрастта му. През първата и втората година е най-взискателен към азота, през третата - към калия. При торене с добре угнил оборски тор в норма 9-10 т/дка преди засаждането, през първата година са достатъчни 4-6 кг N/дка, а през следващите - по 8-10 кг N/дка. Подхранва се в началото на растежа през фаза бутонизация.
Далиите (гергините) имат слабо развита коренова система, която трудно осигурява с хранителни вещества голямата вегетативна маса. Те формират репродуктивните органи от началото на вегетацията, което изисква богата почва и подходящо торене. Балансираното торене оказва положително влияние върху количеството и качеството на цветовете, срока и продължителността на цъфтежа и качеството на клубените.
Нормите за торене с азот на далиите са в зависимост от предназначението им. Ако се отглеждат за получаване на едри цветове, ранен цъфтеж, за красива и голяма вегетативна маса, са необходими високи норми - 16-18 кг N/дка, като 1/3 до половината се внася преди засаждането, а с останалата част се подхранва на два пъти с амониева селитра през пъпкообразуването и в началото на цъфтежа. Ако далиите се отглеждат предимно за получаване на клубени, нормата е по-малка - до 12 кг N/дка. Ако при подготовката на почвата е внасян добре разложен оборски тор - 10-12 т/дка, нормите се намаляват с 3-4 кг.
Гладиолите усвояват значителни количества хранителни вещества. Добре виреят на плодородни почви. Имат продължителен период за усвояване на хранителните вещества - от поникването до края на вегетацията. Те са чувствителни на хармонично торене с – азот, фосфор и калий. При оптимално съчетание през различните фази се увеличава дължината и здравината на цветоносната дръжка, броят на цветовете и качеството и количеството на клубенолуковиците. Едностранчивото торене с P и K скъсява периода на цъфтеж, комбинираното N, P, K торене го удължава. Затова торенето трябва да се извършва диференцирано, по фази на развитие. В началото предимство има азотът, а след фаза 5-6-ти лист нуждата от N, P и K силно нараства.
Схемата на торене най-общо може да се изрази така: с предпосадъчната подготовка (основната обработка на почвата) се внася 8-10 т/дка полуразложен или добре разложен оборски тор. Преди засаждането се внася по 10-15 кг/дка P2O5 и K2O като суперфосфат и калиев сулфат в зависимост от запасеността на почвата и количеството на оборския тор. Първото подхранване в началото на вегетацията се извършва с амониева селитра при дози 3-6 кг N/дка в зависимост от плодородието на почвата и торенето с оборски тор. Второто подхранване се препоръчва във фаза 5-6-ти лист с N и K в съотношение 1:1,5 или 1:2 в зависимост от запасеността на почвата, като се внася 3-4 кг N/дка. При третото подхранване се добавя фосфор - съотношението N:P:K е 1:1:2.


Едногодишните
При едногодишните цветя минералното хранене съвпада с продължителността на вегетационния период. Те имат повишени изисквания към азота, особено в началните фази на развитие. През по-късните фази нарастват нуждите от фосфор и калий, а азотното хранене се понижава. Основната схема на торене при тях се изразява в предсеитбено торене с азот, фосфор и калий в съотношение 1:1:1 и едно-две подхранвания в началото на вегетацията след образуване на 5-6-ти чифт истински листа и когато започнат да образуват пъпки - с по 3-4 кг N/дка. В началото на цъфтежа може да се направи подхранване с Р и К или N, Р, К в съотношение 1:2:2. Трябва да се избягват много високите норми азот, за да се предотвратят поражения в съцветията.

Многогодишните
имат продължителен период на хранене и престояват на едно място 5-6 и повече години. Това поставя високи изисквания към плодородието на почвата и внасянето на минерални торове. Многогодишните се отличават с по-голямо разнообразие от едногодишните цветя, а изискванията на хранителните вещества са специфични и се изменят с промяна на възрастта им.
Най-общо се приема, че през първите две години те се нуждаят предимно от азот. След третата година нарастват изискванията към фосфора и калия. Най-добър декоративен ефект се постига, ако в началната фаза на развитие се извършва подхранване с азот, в началото на пъпкообразуване с N, P и K, а през цъфтежа с P и K. След 3-4-тата година намалява участието на азота, а се увеличава това на калия. За всяко подхранване се използва 3 - 6 кг N/дка.

Оранжерийните
Отглеждането на цветя в култивационни съоръжения е свързано с редица особености : освен почва се използват различни субстрати или хидропоника; продължителността на отглеждане на едно място е две и повече години, а храненето продължава целогодишно; влажността и температурата се контролират; възможно е натрупване на излишък от соли. При оранжерийните цветя се правят анализи на почви (субстрати) и растения, тъй като от макро- и микроелементи зависи получаването на висококачествен цвят. При недостиг от азот листата са дребни, бледозелени и сгъстени, издънките са малко, със скъсени междувъзлия, слаби дръжки и дребни цветове. Излишъкът от азот се проявява в тъмнозелено оцветяване на листата, които се завиват назад и надолу, а дръжките на цветовете са меки, сочни и слаби. Недостигът на P, K, Mg, B и други елементи също е свързан с влошаване на качеството на цветовете.
При оранжерийния карамфил азотните торове се внасят, когато не внесен оборски тор или са използвани повече торф или други материали (борови трици и кори, ленен пъздер и пр.). След дезинфекцията на почвата и с предпосадъчната подготовка се внася 3-5 кг N/дка като амониева селитра.
Първото подхранване започва след добро вкореняване на растенията с доза 3-4 кг N/дка. Второто - се прави 10 дни след първото с доза 5-6 кг N/дка, след това се подхранва всяка седмица. Дозана може да се увеличи с 2-3 кг в зависимост от съдържанието на азота в почвата. През зимата в стъклените оранжерии се подхранва през две седмици, в полиетиленовите се преустановява от началото на декември до началото - средата на февруари. Много важно изискване е да се спазва съотношението N:P:K. През пролетта и лятото то е 1,5:1:1. През късната есен и зимата се увеличава фосфорът и калият - N:P:K е 1:1,5:2-3.
Подходящи торове за подхранване са амониева селитра, калиев нитрат, калциев нитрат и амониев сулфат. Те се дават с поливната вода или се разтварят с вода.
Герберата се отглежда 3-4 години в почви или в специално приготвени субстрати, в които се добавят различни минерални торове. С азота трябва да се внимава. Първото подхранване се прави при формиране на първия цвят с 5-6 кг N/дка. Следващите се извършват ежеседмично или през 10 дни с по 3-4 кг N/дка. Най-добре е да се правят анализи на субстратите и след това да се определят дозите за торене.
Хризантемата изисква големи количества хранителни вещества, особено азот и калий. Силно изтощава почвата. Най-общо торенето й може да се раздели на два периода: период на активен вегетативен растеж - 5-7 седмици и период на бутонизация - цъфтеж. Първият период е свързан със засилено азотно торене, през втория превес има фосфорното и калиевото торене, за да се оформят големи и красиви цветове. Поддържането на високо ниво на азот през първите 7 седмици е много важно и не може да бъде компенсирано с внасяне на азот в по-късните фази.
Подхранването започва след вкореняване (прихващане) с по-ниска доза - 3-4 кг N/дка. Следващите подхранвания се правят през две седмици, като количеството на азота се увеличава на 6-8 кг N/дка. Азотното торене е съпроводено с внасяне на калиев сулфат в съотношение 1:0,4.
Когато започне бутонизацията се извършват едно-две подхранвания със 25-30 кг/дка двоен суперфосфат, 15-20 кг/дка калиев сулфат, 6-8 кг/дка магнезиев сулфат. Последното подхранване се извършва, когато размерът на пъпките е 1-2 см в диаметър. Торовете се дават разтворени във вода.
Розата образува много клонки, листа и цветове и се нуждае от повече хранителни вещества, които трябва да се внасят редовно в почвата.
Първото подхранване се извършва веднага след резитбата. Използват се 8-10 кг N/дка като амониева селитра, 15-16 кг Р2О5 като суперфосфат и 12-15 кг К2О като калиев сулфат. Следващите подхранвания са след приключване на всеки цъфтеж за подсилване на растенията и подготвянето им за следващия цъфтеж.
Не се подхранват скоро засадени рози, болните и повредените растения. Когато се отглежда на открито, употребата на азот се прекратява в края на юли, което ускорява узряването на леторастите и увеличава студоустойчивостта на растенията.

Саксийните цветя
Саксийните цветя се отличават с голямо видово и сортово разнообразие, имат различен хабитус, изискванията им към храна, вода, въздух и светлина са изключително различни. Ограниченото количество почва, в която расте и се развива саксийното цвете, бързо изчерпва хранителните вещества. За да се развива добре и да има добър декоративен вид, трябва да се добавят периодично хранителни вещества.
Трудно е да се даде точна рецепта за торене на всеки вид. Има някои общи правила, които могат да бъдат полезни за всеки цветар. Най-достъпното и ефикасно мероприятие за подобряване на хранителния режим на саксийните цветя е смяната на почвата или субстрата, в който се отглеждат. Това се налага поради:
- Ограниченият обем почва в саксията, редовното поливане и растежът на растението, което води до промиване и изчерпване на хранителните вещества, до влошаване на качествата и много често до вкисляване на почвата.
- Много цветопроизводители отглеждат и продават цветята в съдове, запълнени с торф или други несъдържащи достатъчно хранителни вещества субстрати. Те поддържат хранителния режим с редовно внасяне на минерални торове. Ако купувачът няма възможност да поддържа този режим на торене, най-добре е да прехвърли цветето в друг съд, където е подготвил богата почвена смеска.
- Когато кореновата система силно се разраства, съдът става тесен, което предизвиква по-ран и недобър цъфтеж. Големият обем почва също не се препоръчва, защото започва вкисляване и корените загиват.
- Признаците, по които се определя кога да се смени почвата са: растението бавно нараства или въобще не расте; преждевременно цъфти с дребни, нетипични цветове; пожълтяват и опадват листата; през дренажния отвор на съда излизат корени. Най-сигурно доказателство за необходимостта от смяна на почвата е да се обърне саксията, да се извади цветето от съда и ако корените са проникнали и уплели цялата почва, следва да се пресади.
Презасаждането може да бъде пълно или частично. При пълното се отстранява изцяло старата почва и растението се засажда в нова. Частична или непълна подмяна се прави, когато се отнема част от горния слой почва и се заменя с нова, а растението не се изважда. Прави, когато съдът е обемист и растението е твърде голямо.
Презасаждането става рано през пролетта, преди да е започнал интензивният растеж. По-късното пресаждане смущава развитието на растението и води до окапване на цветните пъпки. Пресадените растения до доброто им вкореняване, трябва да се държат на топло и при леко засенчване, като многократно се оросяват.
Първите подхранвания са почвени и най–добре е да се използват комбинирани торове, предлагани на пазара. С тях се подготвят хранителни разтвори, които не трябва да бъдат силно концентрирани. Концентрацията на хранителния разтвор трябва да се съобразява с вида на цветето и дължината на вегетационния период. По–буйно растящите растения като филодендрон, скиндапсус, аспарагус, хлорофитум, сансевиера, понасят по-високи концентрации - от 0,25 до 0,4 % концентрация на разтвора. За по – слаборастящите видове, като пеперомия, бегония подходящ е 0,2 % разтвор, докато папратите, орхидеите, фикусите не изискват повече от 0,15 на сто. На любителите, за които е трудно да се ориентират в тези концентрации, ще препоръчаме универсална концентрация от 0,2 процентов разтвор (2 грама се разтварят в 1 л вода). За по-малките саксии се отмерват 100 мл от разредения разтвор, за средните – по 150 мл, а за големите съдове – по 200 мл. Торенето се извършва през 8 - 10 дни. Подхранва се върху влажна почва, което означава саксията да е била полята около един час преди подхранването. Водата, която се използва за разтваряне на торовете и за подхранване не трябва да е студена и да има поне стайна температура
Подхранването на саксийните цветя започва през пролетта и продължава през лятото и се спира през есента, за да се подготвят растенията за зимния покой. За торене може да се използват различните марки течни и твърди комбинирани торове, предлагани на пазара. Подходящи са и продължителнодействащите торове. Всеки любител може да си приготви сам торови разтвори като използва традиционните торове - амониева селитра, суперфосфат, калиев сулфат. Те се разтварят във вода и се използва 0,1-0,4% разтвор (10-40 г в 10 л вода).
При листно-декоративните съотношението N:P:K трябва да бъде 2:1:1 до 3:1:2. При цъфтящите видове, при които целта са красивите цветове с продължителен период на цъфтеж, се увеличава фосфорът и калият. Много видове предпочитат нитратната форма на азота и затова вместо амониева селитра трябва да се използва калиева или калциева селитра (циклама, каланхое). Подхранването трябва да се извършва около 1 час след като цветята са поляти. Извършва се през 8-10 дни.

Красивите цветя искат повече грижи
2119

Последни материали
Виж
Експерт в областта на прецизното земеделие
Свилен Костов: Хиляди лева на стопанство може да се спестят с технологията за променливото торене
Следващата седмица парламентът на Великобритания ще гласува
Прогнози за търговията в ЕС след БРЕКЗИТ
Новият проекта InvestBG Equity
Държавата и Европейският инвестиционен фонд стартират ново финансиране от 110 млн. евро за малкия бизнес
Заради Brexit и вноса на пилешко от Украйна
ЕС се готви за смущения на пазара на месо
Остап Бендеровци
Измамник „журналист“ краде пари от кооператори, алармират от националния съюз
Начини за предпазване
Хлорозата е често срещано явление при трайните насаждения
Свързани материали
Виж
Почистите насажданията от лъжливите ягоди
Практика
Есенна профилактика и защита на ябълката от струпясване
Полезни съвети
Какви грижи са нужни за развитието на доматения разсад
Полезни съвети
Как да се погрижим за сливите през есента за богата реколта догодина
От грижите в началото зависи крайният резултат
Дръвчетата скоро ще излязат от зимен покой
Новозасадените дръвчета трябва да се обвият с хартия
Остържете кората на овошките, наторете почвата
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам