Държавите от Европейския съюз навлизат в много трудна фаза, свързана с предстоящите преговори по бюджета на Общността след 2020 година и в тази връзка преговорите по бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) поставят редица въпроси. Това съобщи представителят на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в Европейската комисия Иман Буут по време на втората конференция за бъдещата ОСП, организирана от Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро.
Първият въпрос е свързан с излизането на Великобритания от ЕС (БРЕКЗИТ), в резултат на което ще се върви към два варианта за избор – или намаляване на бюджета във всички области, или увеличаване на вноската на останалите държави-членки.
Вторият немаловажен въпрос, по който ще се преговаря, е свързан с миграцията и защитата на ЕС, които ще изискват и допълнително финансиране. Изборът ще бъде сложен, защото селското стопанство не е най-големият играч и най-големият сектор в рамките на общия бюджет, посочи още Буут.
Анализатори от ЕС установяват, че „при криза ЕС не успява да реагира бързо на пробремите. Именно затова при обсъждането на бъдещия бюджет ще се наложи да се прилага гъвкавост.
„От досегашното прилагане на ОСП, която залага на създаване на повече работни места и на прилагане на иновациите в земеделието, като че ли с първите индикатори за работните места държавите-членки не се справят“, обясни Буут. Именно затова се срещат трудности при промяна на целите, които ще се поставят с новия бюджет.
Консултациите на Еврокомисията с браншовите организации показват, че „фермерите нямат нагласа за промяна на сегашната структура на подпомагане“.
Във всяка държава-членка обаче доходите от земеделие остават по-ниски от тези в редица други сектори от икономиката, като фермерите не са най-силната страна във веригата на доставки на храни, посочи още представителят на ЕК. В тази насока е наложително да се търсят промени, посочи още експертът.
Сред основните проблеми, които трябва да се решат, е и този с диспропорциите от прилагане на директните плащания, довели до това малките и средни ферми да получават едва 20 на сто от подпомагането, както е и в България.
Иман Буут начерта няколко основни направления, по които ще се работи по бъдещата ОСП – управлението на риска, околната среда и климата и иновациите. По отношение на борбата с климатичните промени е важно да се потърси нова схема за свързване на двата стълба, така че да се даде най-добър резултат при подпомагането на зелените практики.
Бюджетирането на иновациите също е въпрос, който трябва да съобрази с възможностите на всяка отделна държава.
Буут очерта и планирането на работата на ЕК по бъдещите преговори.
През ноември 2017 г. еврокомисарят Фил Хоугън се очаква да представи основен доклад, който да очертае тенденциите за развитие на сектора.
През май 2018 година ЕК трябва да бъде готова с многогодишната финансова рамка за следващия 7-годишен период.
Едва през 2018-2019 г. ще бъде подготвена правната рамка, а евентуално през 2019 г. ще бъде представено и финансовото законодателство.
Екатерина Стоилова
