Едва ли по времето на социализма през 1973 година ветеринарят доктор Михай Петку е мислел, че след 44 години ще се превърне в уважаван фермер с добре развито стопанство. Днес обаче фермата му, която се намира в квартал „Пантелимон“ край Букурещ, е едно от най-посещаваните места, особено от деца и ученици. Преди 8 години той създава детски животински кът, посещаван от десетки деца.
В центъра може да се видят всякакви интересни екземпляри – като се започне от различните видове птици, пауни, гъски и зайци, та се стигне до понитата и магаренцата.
Понякога на ден в центъра идват по 180 деца, за които освен традиционната разходка из стопанството са подготвени и много викторини, игри и други образователни курсове, свързани с познания на природата.
„Идеята за създаването на центъра беше да покажем на децата нагледно откъде идва млякото и да предизвикаме у тях любов към животните“, обяснява Михай. Цялата организация по посрещането на децата и развеждането им в живописния зоокът пък е поверена на дъщеря му Андреа, която е основен двигател на детския център.
„Трудът на фермера започва от ранни зори в 5,30 и свършва късно вечерта дори след нахранването на животните, като всеки един от нас е и акушер, и лечител на счупен крак, защото грижата за стадото е това, на което сме се посветили“, посочва Михай.
„Когато обаче видиш усмивките в детските очи, тогава грижите остават на заден план, а срещата с малките наистина ни окрилява и дава сили да продължим с образователната дейност“, допълва Андреа.
Историята на Петку по нищо не се отличава от тази на българските му колеги през последните десетилетия. Преди 90-те години на 20-и век кравефермата е била държавна, като впоследствие ветеринарният лекар я купува и изгражда върху бившето селскостопанско училище на Букурещ.
През 1973 г. в стопанството се внасят 500 крави от породата „Холщайн“ от Дания. Днес там се отглеждат 3 хиляди животни с висока млечност. Суровината се предава на „Данон“, като във фермата има и малка мандричка, така че столичани могат на място да купят мляко от стопанството.
Подобно на българските фермери и Михай Петку има проблеми с намирането на нова работна ръка. Всяка година от висшите училища излизат по 600 ветеринари, но вместо във фермите предпочитат да открият кабинети за кучета и котки, недоволно отбелязва румънският фермер.
Освен с отглеждането на животните и с центъра за деца стопанството разполага и със собствена земя за производство на фуражи. Инвестиции в преработка на оборския тор не е направена, тъй като той се продава на биофермите край Букурещ, които през последните години използват екологични торове и препарати, посочи още Петку.
Репортажът от Румъния е написан със съдействието на Европейската асоциация на селскостопанските журналисти ENAJ.
