Направете корона, пропускаща слънцето

Основната задача на резитбата през първите няколко години след засаждането на овощните дървета е формирането на короната. То започват непосредствено след засаждането и приключват след пълното изграждане на короната и настъпване на редовно плододаване. Ако дръвчетата са засадени през есента, най-добре е първата резитба да се извърши рано напролет. Целта на тези резитби е изграждане на по-рехава корона, добре огрявана от слънцето и със здраво сраснали помежду си скелетни части.
Тенденцията в овощарството е да се изграждат по-свободно растящи корони. Подобрено-етажната корона до голяма степен отговаря на тези изисквания и тя успешно може да се формира при повечето дървесни овощни видове. Изключение правят прасковата, ябълката и крушата, присадени на слабо растящи подложки. Трудно се постига такова разположение на клоните при дюлята, някои вишневи сортове, орехът и черешата, където в повечето случаи се формират свободно растящи корони.

Скелетните части на подобрената етажна корона са: стъбло с височина около 60-80 см, централен клон (водач), 4-6 скелетни клони и по 1-3 скелетни разклонения върху тях. В първия и най-често единствен етаж се формират 3 (рядко 4) скелетни клони. За предпочитане е следващите скелетни клони да се разполагат последователно по един през 40-60 см. Допустимо е формирането и на втори етаж на 70-80 см над първия, но с не повече от два клона. Скелетните клони трябва да са разположени така, че да не се засенчват помежду си. Върху клоните от първия етаж се формират по 2-3 скелетни разклонения, а върху следващите – по 1-2, през интервал от 50-70 см. Скелетните разклонения трябва да са израснали встрани или навън спрямо скелетния клон и под ъгъл около 30 градуса спрямо хоризонталата. Ако няма подходящи клонки за скелетни разклонения, те се гарнират с полускелетни клонки през интервал 20-30 см.

С първата резитба след засаждането се определя височината на стъблото, като дръвчето се съкращава на около 10-15 см над тази височина, върху която зона ще се формират скелетните клони от първия етаж. Ако фиданката е формирала предивременни клонки в разсадника, тези върху стъблената част се премахват, а най-горните 2-3 се съкращават на 1-2 пъпки, от които се очаква да израснат водачът и първите скелетни клони.
В началото на втората година се избира най-силната и централно разположена клонка за водач и клонките за първия етаж, като останалите се премахват. Когато няма достатъчно и добре развити клонки, се извършва силно съкращаване и формирането се отлага за следващата година. За скелетните клони се избират по-силни, еднакви по дължина, израснали под ъгъл 45-60 градуса спрямо водача и разположени равномерно около него. В случай, че няма такива, то могат да се оставят и клонки с по-остър ъгъл, като се отклонят чрез привързване към стъблото. Скелетните се съкращават на височина 60-70 см, над външна или странична пъпка, където ще се формират първите разклонения. Водачът се намалява до 70-80 см за формиране на следващия скелетен клон. Ако избраните клонки не са достигнали тези размери, не използвайте ножицата.

През следващите няколко години се избират подходящи клонки за продължители на скелетните клони и водача. Премахват се конкурентите им и някои по-силни и навътре растящи клонки. Останалите умерено растящи и слаби клонки не се третират с никакви резитби, независимо къде и в каква посока са израснали. Продължителите на скелетните клони и водачът се съкращават в зоната, където ще се формират следващите разклонения и скелетни клони, ако са достигнали съответните размери. Колкото по-слаби резитби и по-добри грижи се полагат за дърветата през периода на формирането, толкова по-бързо се изгражда короната и плододаването настъпва по-рано.
След пълното изграждане на короната, затихване на растежа в центробежна посока и настъпване на редовно плододаване се извършва ограничаваща резитба, като водачът, скелетните клони и разклонения се съкращават над някоя по-слаба и наведено растяща клонка.