За разлика от зърнопроизводството, където огромната част от обработваемите площи се държат от шепа фирми, при отглеждането на маслодайна роза големите играчи държат само 30 на сто от насажденията, така че секторът дава препитания основно на семейния бизнес. За 8 години от 2009 година досега розовите градини са увеличили площта си с около 20 на сто, достигайки 40 700 декара през тази година. Спрямо 2016 г. увеличението на розовите градини също е значително – с цели 14 процента, сочи анализ на ИнтелиАгро, организацията, която следи пазара на етерично-маслените култури в страната.
Реколтата от розов цвят тази година е около 13 тона, като според икономистите инвеститорският интерес към преработката расте и се дължи на устойчивия ръст в цените на розовото масло по света.
Тук особено значение има качественият сорт, защото в стремежа към бързо създаване на насаждения стопаните не винаги използват сертифициран посадъчен материал.
В някои случаи се засажда Rosa centifolia, която има по-големи цветове, но по-малко съдържание на масло.
Най-подходящ за маслодайната роза е сравнително ограниченият по размер район между Стара планина и Средна гора – на запад от Стрелча до Зимница на изток. Основните производствени центрове си остават общините в Карлово, Павел баня и Казанлък. Така областите Пловдив и Стара Загора концентрират 90% от общите площи и 80% от броя стопанства. Останалите са основно в Пазарджишко и София-област.
През 2017 г. подпомагане по линия на директните плащания са заявили 1 164 стопанства, като средният размер на отглежданите от тях площи е 35 декара.
Повечето от големите преработватели и търговци вече са инвестирали в собствени насаждения (Розабул, Биоленд България, Етерикс, Булетера, Еньо Бончев и др. Други дестилерии работят с дългосрочни договори с фермери, предоставяйки им посадъчен материал, knowhow и дори финансова подкрепа за инвестиции в нови площи.
Третият и вероятно най-малък сегмент от пазара са производителите, които продават спонтанно, според предложената най-висока изкупна цена.
Устойчивият бизнес модел при розата се основава на дългосрочните взаимоотношения с по-малки семейни стопанства, които не се нуждаят от наемането на сезонни работници. Изкупвачът от своя страна следва да предоставя посадъчен материал, техническо помощ и т.н.
За разлика от други селскостопански направления отглеждането на маслодайни рози отваря добри перспективи пред малките семейни стопанства, разчитащи на собствена работна ръка и следващи стриктно добрите агротехнически практики, посочват анализаторите.
Проблемът пред големите розови стопанства е работната ръка. В сезона на прибирането на цветя тя е недостатъчна, ненадеждна и скъпа заради покачващите се разходи на сезонните работници, което прави тази дейност все по-трудна скъпа. Именно затова и тази година реколтата не можа да бъде прибарна изцяло заради едновременния и бърз цъфтеж на розите през 2017 г.
В анализа на ИнтелиАгро се посочва, че капацитетът на дестилериите в страната е „повече от достатъчен“. Над 30 са компаниите и над 50 - дестилериите, които произвеждат и търгуват с розово масло. Очакванията са общото производство през 2017 г. да надхвърли 3 тона розово масло (2,53 тона по официални данни за 2016 г.).
Браншовиците обаче обясняват, че когато се струпа необичайно голямо количество суровина за кратък период, както се е получило тази година, дори и високо капацитетните дестилерии не могат да преработят целия наличен цвят.
Лимитиращите фактори за постигане на добри резултати са в качеството на насажденията, недостатъчните грижи, липсата на работна ръка и късия период за реколтиране, и др. Теоретично, производственият потенциал е два пъти по-голям, имайки предвид наличните площи, възможен (реалистично, не оптимално) добив от 5 т./ха цвят и средно съотношение масло : цвят = 1:3300.
Икономистите изтъкват още две предизвикателства пред бранша. Първото е свмързано с факта, че на пазара се продават като розово масло продукти, които съдържат други примеси. Второто е рязкото поскъпване на българското розово масло (близо три пъти след 2010 г.) и конкурентните цени на турската продукция.
На този фон очакваме по-ниска възвращаемост в бранша в средносрочен план.
Все пак относително ограниченият ареал на маслодайната роза в България, недостигът на работна ръка и нишовото търсене на маслото ограничават потенциала за развитие и според нас този бизнес ще запази бутиковия си статут.
Сред изводите, посочени в анализа са, че все повече земеделци и инвеститори продължават да се насочват към отглеждането на медицински и ароматни култури, тъй като доходите при тези култури растат. Именно затова и площите с лавандула, маточина е лайка се увеличават в пъти и то в рамките на сравнително кратък период от три-четири години.
Преработвателният капацитет в страната към момента е по-скоро достатъчен и сравнително добре разпределен географски в основните производствени райони. Въпреки това, поради спецификата на някои култури, краткия прозорец за преработка и слабости в планирането, остава непреработена продукция. Тези причини ще продължат да играят лимитираща роля в бъдеще и вероятно ще накарат някои земеделски производители да намалят площите или да се откажат напълно от отрасъла, а други да инвестират в собствена преработка. Последното не е панацея при липсата на технолози и нуждата от пълноценно натоварване на мощностите.
Сериозен е потенциалът пред производството на лавандулово масло, което вероятно ще се удвои към 2019 г., спрямо 2016 година. Трудно е обаче да си представим, че това ще бъде при настоящите ценови нива, имайки предвид растящия интерес към културата от съседни държави като Турция, Румъния, Гърция, Молдова.
