Лечебна градина от едногодишни растения

На двора е зима, но ние с нетърпение очакваме топлите дни, когато земята ще ни позволи да се докоснем до нея и да започнат приятните пролетни задължения – засаждането на растенията. Грижливо отгледаните едногодишни растения ще намерят своето място в лехите, ще украсят алпинеума и ще ви позволят да си направите декоративна зеленчукова градина.
Но какво знаете вие за лечебните свойства на тези растения? Тук ние ще ви представим много любопитни факти за едногодишните видове.

1. Едногодишна хризантема (Chrysanthemum coronarium, Chrisantemium kilevatica)
Едногодишните хризантеми при ранни посеви директно навън на слънчево място могат да се развият до един метър височина и няма да прекъсват цъфтежа на красивите си жълти и жълто-бели маргаритки. Цъфтежът започва от края на юли и продължава до студовете, като при това на храстчетата се развиват много странични филизи, обсипани с пъпки. Цветовете се берат и сушат, а младите листенца се използват като пикантна подправка към салати. Благодарение на уникалното съчетание на микроелементи и витамини, растението е препоръчано в Япония като средство за профилактика на ракови заболявания. Листата и цветните кошнички могат да се запарват в съотношение 1:10 и се използват за лечение на болести на кожата и косата.

2. Топинамбур (Helianthus tuberosus L.)
Топинамбур можете да срещнете около огради и участъци, където той се размножава чрез подземните си клубени, като всяка година развива високи стебла с жълти съцветия – кошнички. Растението се засажда през пролетта в близост до ограда или стена и така може да покрие непригледни сгради. През есента клубените се изкопават, измиват се и съхраняват като картофите през цялата зима. Те се употребяват във варен вид или като туршия като леко антидиабетично средство, тъй като те съдържат инсулин. Ако настържете 4 суп. л. клубени и ги запарите с 4 суп. л. вода се използват в продължение на дни като потогонно и понижаващо кръвното налягане средство. Сухите листа се запарват и от тях се правят лапи при артрит.

3. Трицветна теменужка (Viola tricolor L.)
Малките теменужки с детски личица могат да се засадят на всякакви места, където са попаднали семена от растението. Едроцветните хибриди се размножават чрез разсад в бордюрите, кашпите, висящите кошници и др. Зеленината на теменужките е прекрасно средство за борба с кашлицата, диарията, възпаление на лигавиците и кожата. Нежното растение се суши и вари като чай за лечение на кашлица, нервна възбуда и нарушение в обмяната на веществата.

4. Тиква (Cucurbita pepo L.)
Красивите ярки плодове на тиквата освен традиционните места по плетовете могат да населят шпалири или беседки. Хвърлете само едно-две семенца в топла плодородна почва и насочете след това 5-8-метровите филизи по опора и ще получите чудесна градина през есента. Великолепните декоративни качества на тиквата, която оплита всичко около себе си, се съчетава с много полезни качества на плодовете и семената си. Плодовото месо и особено сокът му помагат при възпаление на бъбреците, нарушение в работата на стомаха и др. Семената на тиквите с мед се приемат при проблеми с простатата.

5. Артишок (Cynara scolymus L.)
При желание можете да отгледате артишок и за една година, но ще ви е нужно време. Семената се засяват по 2-3 броя в саксии и се отглеждат при температура 23 градуса през февруари. След това младите растения се доосветяват и доотглеждат до края на април, а през май се пренасят навън. През август растенията формират пищен храст с нарязани мъхести листа с височина 8-120 см, на който се формират цветни кошнички с характерни красиви люспи. Полученият от растенията параван може да разделя на части лехата или да се използва като зелен фон за ярки едногодишни растения. Листата и цветните кошнички се събират и сушат, като не се дочакват розовите цветове, които се появяват на върха на стеблата. През есента се изкопават корените, измиват се от почвата и се режат на парчета, които се сушат при температура 40-50 градуса. Корените се заливат с 96-градусов спирт и се накисват за месец на тъмно място. Пие се на капки в лъжица вода при болести на стомаха.

6. Зеле (Brassica oleracea L.)
Декоративните сортове на обикновеното белокочанно зеле повече приличат на прекрасни рози, които цъфтят до студовете и не губят формата и цвета си дори и под снега. Прекрасните растения не се отглеждат лесно. Семената трябва да се засеят през февруари-март, след това се пикират в саксии, доосветяват се и се закаляват през пролетта. Малките храстчета се засаждат през май, на най-слънчевото място добре се полива през цялото лято. Високите сортове можете да поставите на заден план, а ниските форми са прекрасни в единични насаждения по ъглите на лехата. Листата на зелето са природен източник на витамин U. Сокът от зеле заздравява язви, рани, разсейва хематоми. Листът, приложен на ошипено място, понижава болките и отока, лекува мастита.