Аирът (Acorus) е от род многогодишни влаголюбиви тревисти растения със слабо разклонено, триръбесто стъбло. По бреговете на естествени водоеми и в блатата се среща обикновеният аир (Acorus calamus). Той има дълги саблевидни листа с височина 60 – 120 см, ширина до 2,5 см, често с вълнисти крайща, израстващи на снопчета от младите му части на дебело и дълго пълзящо коренище. Цветовете му са невзрачни. Жълто-зелени са с дължина 4-12 см с листовидна обвивка.
Обикновеният аир е крайбрежно едро и устойчиво на неблагоприятните условия растение, подходящо за укрепване на градинско езерце.
За сравнение с обикновения, тревистият аир (Acorus gramineus) е по-изящен и по-нисък вид. Дължината на ивичестите му изправени листа е около 20 см. Подредени са във вид на ветрило и отлично подхождат на малки езерца. Култивираните сортове тревист и обикнове аир са с различна височина и красиви листа, покрити с кремави или розови ивици, с жълти върхове и кантове.
Коренището на аира е крехко и чупливо, а части от него дават начало на нови растения. Растящият в езерцето екземпляр може да се раздели и разсади на отделни части през пролетта и лятото. Дълбочината на засаждане за обикновения аир е 8 –15 см, а за тревистия значително по-малка, около 2 см.