Само студените зимни дни може да спрат водопада от багри и аромати в двора

Цветята в домашната градина заемат съществено място. Тяхното присъствие разхубявява дома, радва обитателите му и разнообразява ежедневието им. При подбирането на асортимента, както и при подреждането на видовете е необходимо да се прояви голямо умение и естетически вкус. Тук нито едно растение не трябва да е излишно, случайно, неподходящо и неоправдано поставено.

В двора всичко трябва да е в една композиция
За разлика от обществените паркове в двора всички цветя, независимо дали са многогодишни или едногодишни се засаждат в обща композиция. Мястото тук е ограничено, докато броят на цветните видове е толкова голям, че не е оправдано да се отделя внимание само на един, два или три вида.
В домашната градина не бива да се търсят далечни ефекти, а напротив, цветната украса трябва да се разположи така, че да е непосредствено до наблюдателя. Засадените около къщата цветя спомагат да се подчертае и да изпъкне нейната архитектура. Най-подходящи в този случай са ниските туфести и влачещи се видове. Непосредствено до жилищната сграда може да се направи групово засаждане с пролетни цветя - кокичета, примули, зюмбюли, ниски лалета и т. н.След това на същото това място през лятото да се засадят декоративни едногодишни, като антиринум ( кученце, лъвска муцунка ), петунии, мушкато, латинка, агератум и др.

Геометричните форми трябва да се избягват
За около къщата са подходящи и малки по площ аранжименти от почвопокриващи едногодишни видове и между тях туфи от единични многогодишни цветя. Подреждането на цветята в домашната градина изисква предварително обмисляне и уточняване как ще се използва дворното пространство, какво е изложението му, направлението на погледа от и към къщата, съответно към евентуалните цветни групи и местата за отдих. В домашната градина е необходимо да се осигури свободен достъп до цветята, за грижите по тях, а и обитателите отблизо да могат да ги разглеждат и да им се радват. Тук най-подходяща е удължената свободна леха независимо дали е пред храстова група, около или до
къщата или като съпровод на пътеките. Геометричните форми - кръгли, овални, звездообразни и т. н. – трябва да се избягват.

Да се научат слънчевите и сенчестите места
При избора на цветните видове и подреждането им предварително трябва да се знаят сенчестите и слънчевите места в градината. Така например към храстите от страната, към която хвърлят сянка, т. е. от запад и север, се поставят сенколюбиви цветя като момина сълза (Convalaria majalis) и примули (Primula) през пролетта и анемонии (Anemone hepatica) през лятото; от слънчевата им страна , т. е. от изток или юг - през пролетта крокус (Crocus) минзухар, теменуги (Viola hibrida), ирис (Iris), сцила (Scilla sibirica) - синчец и др. и през лятото голям брой едногодишни и многогодишни цветя.
При много малки по площ дворни градини зацветяването се извършва предимно многогодишни цветя, поставени на малки групи до къщата. Тези малки аранжименти заместват лехите и при умело подбиране и съчетаване на отделните видове осигуряват постоянен цъфтеж от ранна пролет до късна есен.
В домашната градина груповото зацветяване позволява да се използват контрастните комбинации, като средство за изявяване характерните особености на едно или друго растение. Получилите се празни места в лехата от видове, които след прецъфтяването губят надземните си части, е необходимо веднага да се запълнят с други, подходящи за сезона цъфтящи цветя.

Винаги трябва да има напъпили китки
Най-важното условие, което е най-доброто за една леха от многогодишни цветя, е да се осигури постоянен цъфтеж от ранна пролет до късна есен. Трябва така да се подберат отделните видове, че в групата по всяко време да има по няколко цъфнали , а не всички цветя наведнъж да изцъфтят и след това цялата леха да изглежда бедна. По-маловажно е да се внимава за финото съчетаване на багрите. Достатъчно е да се избягват груби грешки, като съчетаването на червеното на флокса с розоволилавото на здравеца. Колкото по светеща и по ярка е една багра, толкова по-внимателно трябва да се използва тя. До цветята в бяло може да се поставят растения с всякакви багри на цветовете. Червените сортове лалета са много крещящи и най-добре подхождат за малки групи в комбинации с други по-светли тонове. Колкото и умело да се комбинират растенията в една група по багри и застъпващ се период на цъфтеж, все пак не е възможно да се осъществи непрекъснато протичаща багрова хармония, както в природата.