Прибиране на мушмулите

Мушмулата се отглежда само като единични дървета в любителските овощни градини за получаване на ограничено количество плодове, които не могат да се съхраняват и се използват почти единствено за прясна консумация. Тя не е много взискателна към климатичните и почвените условия и това позволява отглеждането й на територията на цялата страна. Има много добра студоустойчивост, както към зимните, така и към пролетните застудявания и проявява задоволителна сухоустойчивост, особено когато е присадена върху глог. Развива се добре върху всякакви почви, с изключение на варовитите, когато е присадена върху дюля. Заседана на по-богати и добре овалжнени почви дава по-едри и по-качествени плодове. Плододава всяка година, като при нея не са познати компрометирания на реколтата от климатични фактори, болести и др. Това е едно от най-късно цъфтящите овощни расетния и поради това пролетни измръзвания не са познати. Плодовете й зреят най-късно и са последните, които се прибират от овощната градина.

Беритбената зрялост трудно се установява по външни признаци. Един от показателите за настъпване на беритбата е лесното отделяне на плода от клонката. Друг показател е началото на омекавнето на единични плодоев. Обикновено беритбата настъпва след падането на първите есенни слани и за различните райони и отделни години това е времето през втората половина на октомври и началото на ноември. С беритбата не трябва да се избързва, защото рано обраните плодове по-трудно омекват и са с по-лошо качество.

Плодовете на мушмулата, както и на дюлята, нямат дръжка и са прикрепени върху къса клонка, която се получава от разрастването на цветната ос. При беритбата трябва да се внимава да не се чупят тези клонки, защото върху тях са заложени плодни пъпки за следващата година.

Консумативната зрялост на мушмулата настъпва след омекването на плодовете. Преди това те са твърди и тръпчиви. За разлика от меките круши, които действат разхлабващо, от мушмулите се получава затягане на стомаха и са полезни при стомашно-чревни разстройства. Те са богати на захари, пектин, дъбилни вещества, минерални соли и др. Пектинът поема натрупаните в стомаха токсини и помага да бъдат отделени от организма. Поради високото съдържание на захари някои използват мушмулата за варене на плодова ракия. Голямото съдържание на дъбилни вещества обаче се отразява зле върху напитката и това налага тя да се преварява.

Мушмулата не изисква много грижи при отглеждането. Когато е присадена върху глог се развива добре и при затревени площи, като тревата трябва редовно да се коси и да се разхвърля около растенията. При дюлева подложка е желателно да се засажда на по-богати и влагоемки почви. Важни за мушмулата са редовните резитби за просветляване на короната и периодично подмладяване на обрастващата дървесина. Растително защитни мероприятия при този овощен вид не се провеждат.
При мушмулите няма утвъредни сортове. Съществува обаче голямо разнообразие на форми по отношение едрината на плодовете. При размножаването трябва да се събират калеми от по-едроплодни форми, плодовете на които са по качествени. Размножаването става чрез познатите начини на присаждане – на пъпка и на калем.