Родът Луфа (Luffa) е представен от 7 вида едногодишни лиани, които достигат до 5 м на дължина. Два от тях – египетската луфа и остроребрестата луфа, се култивират от незапомнени времена. Младите им плодове се използват за храна, от узрелите се правят изтривалки за баня, а от семената се извлича растително масло.
Египетската луфа разтваря цветовете си сутрин и се опрашва от пчелите. Плодовете й са дълги 30-100 см, приличат на краставици. Обвивката им е тънка, лесно се бели, а вътрешността е бяла и нежна.
Остроребрестата луфа цъфти през нощта и разчита за опрашването на нощните насекоми. Нейните плодове са по-дребни, ръбести, с груба кора, която се бели трудно, месото й е плътно и твърдо.
Луфата е топлолюбиво растение, оптималната температура за развитието й е 25-30 градуса. Кореновата й система е слаба, разположена в повърхностния почвен слой.
За да расте добре, почвата трябва да е топла, рохкава, богата на хранителни вещества. На плътни, преовлажнени и кисели почви няма смисъл да се засява. Мястото трябва да е слънчево, защитено от силни ветрове.
Семената на луфата се засяват направо в почвата, след като премине опасността от слани. Засяването става в гнезда, както при тиквите. Не обича пресаждането, затова е най-добре да се сее на постоянно място. След поникването на растенията трябва да се осигури опора, по която да се катерят. Може да се използва оградата, която скоро ще потъне в буйната зеленина на едрите листа, или телена конструкция както на краставиците. Склонните към нестандартни украси може да обвият в луфа беседката или перголата.
Луфата се нуждае от обилно поливане, като не бива да се прекалява. Особено силно се нуждае от вода през първата половина на вегетацията, когато усилено се развива листната маса. Поливането се намалява силно през втората половина на август, за да успеят плодовете да узреят. Както всички от рода на тиквите, и луфата обича торенето с разреден оборски тор – веднъж на 2 седмици. Ако не разполагаме с оборски тор, няколко пъти през лятото може да се подхранят растенията с комплексни минерални торове, като дозата се определя по инструкцията към тях.
За по-богат урожай се препоръчва още в началото на растежа да се отстранят най-долните 2-3 разклонения, а върхът на лианата да се прищипе на височина 2-3 метра.
Младите плодове на египетската луфа приличат по вкус на тиквичките, но имат оригинален приятен аромат. В кухнята на много народи те са измежду любимите зеленчуци.
В биологична зрелост плодовете на луфата изкуфяват, остават само кората, мрежата от твърди жилки вътре и семената. Трябва само да се пусне плодът за десетина минути в кипяща вода и след това да се обели като банан. Получената гъба се промива няколко пъти със сапунена вода, за да паднат всички остатъци от меката част, след което се изплаква. Изсушава се добре на слънце и се нарязва на парчета с нужната ни големина. Ако искаме да си съберем семена за следващата година, преди да пуснем плода в горещата вода, отрязваме единия му край и изтръскваме семената.
Предпочитания:
Светлина: Много слънце; Вода: Обилно поливане; Подхранване: На 2 седмици.