Кисел трън (Berberis)

Стига да има достатъчно място и да знаем целта в градината си, можем да си отгледаме бербериси. Те са вечнозелени храсти с опадливи листа. Всички са медоносни и тогава можем да избираме по-разнообразни форми. Ако искаме да закрием грозна стена, ще изберем вечнозелен вид с неопадващи листа и плодове, обагрени в пурпурночервено. Има ли опасност от крадци, ще си изберем най-бодливия от всички – Berberis vulgaris. Той е листопаден и достигащ височина 2-3 м. Силно е разклонен. Листата му имат обратно яйцевидна форма. Понася подрязването с ножица и благодарение на това качество служи за жив плет. Друго преимущество на берберис вулгарис е, че е много ефикасно лекарство против стомашни болки, болки на бъбреците, подагра, сърдечни заболявания и др.
Външно киселият трън се използва за бани при перде на очите и възпалени венци. Кората и корените служат за добиване на жълта боя. Листата и плодовете съдържат ябълчена киселина. Берберис вулгарис е много светлолюбиво, но вирее и на полусянка. Той е сухоустойчив и студоустойчив. Само не издържа на блатисти почви и вредни газове. Не трябва да расте в близост до житни култури, защото е преносител на житната ръжда. При отсичане дава много пънни издънки. Освен това много широко се използва за подложка за получаване от него на нови видове и форми.
Една много красива форма с опадливи листа е берберис тунберигии (Berberis thunbergii). Дъговидно извитите клони образуват красива корона. Листата му макар и опадливи, в началото на лятото са яркожълти, а по-късно се променят в светлозелени и контрастират с цвета на тъмните плодове. Към почвените условия са издръжливи. Понасят влагата и вредните газове. Понасят формирането с ножица и е много търсен за красива жива ограда. Негова родина са Китай и Япония. У нас може да се култивира навсякъде.
Киселите тръни се размножават със семена, чрез деление на храстите чрез присаждане. Семената се берат през септември, когато узреят и се сеят още есента. Пролетният посев не се препоръчва. Киселият трън със своето богато видово разнообразие държи едно от първите места в нашата флора.