Салатно цвекло

Салатното цвекло (Beta vulgaris ssp.rapacea var. atrorubra Krass) е двугодишно растение от сем. Лободови (Chenopodiaceae). През първата година то образува листна розетка и кореноплод, а през втората – цветоносно стъбло, цъфти и плодоноси.
Салатното цвекло е било познато на древните народи, които са използвали за храна главно листата. По-късно за храна са започнали да употребяват кореноплода. Кореноплодите се запазват много добре през зимата в ровници и през зимно-пролетния период се използват за приготвяне на предястия, салати, супи, а в консервната индустрия – за салати, сосове и ястия. В древна Гърция и Рим салатното цвекло е било използвано като медицинско растение.
По своите хранителни качества салатното цвекло отстъпва само на моркова. То съдържа азотни вещества, безазотни вещества, в това число захари, целулоза, пентозани, мазнини, пепел, органични киселини, витамини С, А, от групата В, минерални соли и микроелементи като калий, калций, магнезий, желязо, манган, кобалт, йод и др. Съществуват данни, че суровият сок от салатно цвекло притежава противоракови свойства.
У нас салатното цвекло е по-слабо разпространено от другите кореноплодни зеленчуци, но заради ценните си качества заслужава по-широко разпространение в страната.
Салатното цвекло се отглежда главно заради кореноплода. В зависимост от сорта формата му бива кръгла, плоско-кръгла или конусовидна, а окраската му червена, а при някои сортове – жълта. Вътрешната структура му се състои от концентрични кръгове за сметка на растежа и развитието на клетките от паренхимата между проводящите съдове. По-ценни са сортовете, които се отличават с тъмна, интензивна окраска и малък брой кръгове, всичките интензивно обагрени.
Салатното цвекло е студоустойчиво растение. Семената му започват да поникват при 5-6С в продължение на 20 дни. Оптималната температура за развитието му е около 20С. то е растение на дългия ден и е взискателно към интензивността на светлината. Изискванията му към влагата са големи, особено в началните периоди на неговото развитие. Предявява големи изисквания към структурата и плодородието на почвата.
Подготовката на почвата се състои в есенна дълбока оран и предсеитбена подготовка.
Сеитбата на семената се извършва в края на март или началото на април, но могат да се извършват и по-късни сеитби до средата на юни. Ранните сеитби се извършват върху равна или лехобраздова повърхност с висока леха, а при по-късните лехата е ниска, с оглед по-доброто поддържане на необходимата влажност за поникване на семената. За да се ускори поникването им, те се поставят в торбичка и се потапят в съд с чиста вода в продължение на 24 часа. За това време семената набъбват. Торбичката със семената се изважда от водата и се оставя при стайна температура. Третираните семена се разстилат на тънък пласт на проветриво място, за да просъхнат.
Салатното цвекло трябва да се засява на две или триредни ленти при разстояние 50 см между лентите и 25 см между редовете. Дълбочината на засяване на семената е средно около 3 см. На декар се засяват около 2 кг семена.
Грижите през време на вегетацията са същите както при морковите – поддържане на почвата в рохкаво състояние, плевене, прореждане, подхранване, поливане. Прореждането се прави когато растенията са образували трети същински лист, като растенията се оставят на разстояние 8-10 см в редовете, в зависимост от това колко големи кореноплоди искаме да получим.
Прибирането на кореноплодите трябва да става до настъпване на големите студове наесен, обикновено втората половина на октомври или началото на ноември. Кореноплодите се подриват с нож-скоба, изрязват се листата им над челото, сортират се и се поставят веднага на временно или постоянно съхранение.
От декар се получават около 2,5 тона кореноплоди и 1,5 тона листа, които са чудесен фураж за животните.
В страната се отглеждат два сорта салатно цвекло:
Египетско 60 – с вегетационен период около 120 дни и
Бордо 60 – с вегетационен период около 125 дни.
И двата сорта са високодобивни с висококачествени кореноплоди, подходящи за ранно и късно полско производство.