Неинфекциозни болести по бостана

Неинфекциозните болести по дини и пъпеши са повреди, причинени от неблагоприятни климатични условия и при дефицит или излишък на минерални елементи.
Неблагоприятните климатични условия са стойностите на температурите и влагата.
Ниските температурни предизвикват задържане на растежа и безформени плодове на дините и пъпешите. В студени дни листата увяхват и се прошарват мозаечно. По плода има неравномерно оцветяване. Отдолу плодовете, лежащи върху студена и влажна почва, остават светли, без да позеленяват.
Високите температури предизвикват увяхване, а при по-дълго въздействие се явяват пригори по периферията на листата и те загиват. По плодовете се явяват бели петна, резултат от слънчеви пригори. Засушаването предизвиква увяхване и задържане на растежа и плодовете изтъняват. При по-продължителен дефицит на влага по плодовете има върхово гниене, което се разраства и плодът почернява и изгнива.
Излишъкът на вода предизвиква повреди и изгниване на корените. Прекомерното овлажняване довежда до шарка по плодовете. По повърхността му се появяват малки зелени петна. Когато капките се събират в определени участъци на листата, от слънчевото греене се предизвикват изгаряния като некротични петна. Листата се деформират.
Основните минерални елементи са азот, фосфор, калий, магнезий, желязо, калций.
Повреди от липсващ азот е общо пожълтяване на растенията откъм корена. Листата постепенно изсъхват. Плодовете са малки, светлооцветени, тънкокори и с малко семе. При излишък се явява хлороза по периферията на листата и постепенно преминава в некроза между жилките на листата.
При недостиг от фосфор стъблата са тънки и вдървесенени. Растенията се вджуджават. Връхните листа издребняват и се оцветяват синьо-зелено. Жилките и листните дръжки са пурпурночервени отдолу. Корените са слабо развити и развитието на растенията е забавено.
Калият, когато го няма, завива чашковидно младите листа, а старите по периферията жълтеят. Месото е дървено, с горчив вкус.
Магнезият в дефицит води до пожълтяване на старите листа, а тъканите до жилките са зелени. При липса на желязо старите листа запазват зеления си цвят, но младите пожълтяват между жилките. Калцият, когато го няма води до завиване на листата надолу и има върхово гниене на плодовете.
За да се намалят по-горе посочените неинфекциозни повреди, отглеждането на културите да става при добро спазване на изискванията им към влага – редовно и балансирано поливане при засушаване. Слънчевият пригор се ограничава с покриване на плодовете от ластуните.
Торенето да се извършва съобразно почвената запасеност. През вегетацията може да се направи листно подхранване с листни торове.