Родина й е Северна Америка, но и при нас вирее добре, особено ако й изберем полусянка и по-влажна почва, макар че към почвите не е капризна. Махонията е вечнозелен декоративен храст, който с външния си вид целогодишно краси паркове и градини. Само един храст в градината е достатъчен да я промени и освежи дълго време. Лъскавите едри кожести листа, назъбени и бодливи, по края при много сурова зима могат да покафенеят или опадат, но напролет се появяват пак благодарение на устойчивите корени. На височина достига до 1 метър, но нейната сестра, която по-рядко се среща у нас и обича по-топлите места на Южна България, Mahonia japonicum е по-висока и достига височина 1,5 до 2 метра.
У нас са познати и отгелждани две форми на махонията – mahonia japonicum, която се култивира и отглежда в Япония и Китай, а при нас я има в Кричим и Пловдив и по на юг.
При отсичане на махонията се образуват много ?? издънки. Макар и скъпоструваща махонията е незаменима жива ограда.
Плодовете на махонията зреят през август. Те са сочни и на цвят са тъмносини. Ако махонията се размножава по семенен път, трябва да се съберат и почистят от месестата част и веднага да се сеят. По-късно напролет семената трябва да се стратифицират преди посева. Махонията се размножава и вегетативно чрез зелени резници.
Узрелите плодове са богати на витамини и от тях се приготвят полезни напитки и сладка.