И за брюкселското зеле има много място в нашите градини

Брюкселското зеле (Brassica oleracea var. gemmifera) е двегодишно растение от сем. Кръстоцветни (Crucifera). През първата година развива стъбло. На височина то достига до 60 см. По него на дълги дръжки спираловидно са разположени листата. В пазвите на листата (в основата на дръжките им) се формират дребни зелчета, напомнящи главите на главестото зеле. Тъкмо те представляват консумативната част, за която растението се отглежда. Големината им е различна – от около 2,5 до 5 см в диаметър. В долния край на стъблото те са по-едри и по-гъсто разположени. Броят им на едно растение достига до 90.
През втората година брюкселското зеле развива цветоносни стъбла цъфти и дава семена. Цветоносните стъбла може да водят началото си както от връхната пъпка, така и от зелчетата, които не се берат, ако целта е добив на семе.

Брюкселското зеле е слабо познато у нас. Появи се на нашия пазар като вносен артикул и поради липсата на кулинарни навици и умения, както и поради неумело определяните му цени все още не е добило заслужаващата го популярност. Няма градинар у нас, който да го произвежда за пазара. Отглеждат го рядко отделни любители. Брюкселското зеле заслужава внимание преди всичко заради ценните хранителни и диетични качества и като ценно разнообразие на трапезата. Може да се предполага, че то ще намери по-широко място в нашите градини с развитието на туризма. На всичко отгоре отглеждането му не е никакъв проблем.

Науката познава различни видове зеле, в това число и декоративни форми. У нас най-популярно е главестото (предимно бялото и по-малко червеното), следвано от цветното (карфиола). Отглежда се ограничено и едър къснозрял алабаш. Без да отричаме вкусовите и диетични качества на предпочитаното у нас главесто зеле, трябва да признаем, че брюкселското в това отношение го превъзхожда убедително, особено по съдържание на азотни вещества и витамини. Суровият протеин в брюкселското зеле е 6 пъти повече отколкото в главестото, а витамин С 3 пъти. Богато е на каротин (провитамин А), на витамините В2 , РР и др., както и на минерални соли, а калият и натрият се намират в благоприятно за човешкия организъм съотношение (38:1), поради което го препоръчват като добра храна за засилване на диурезата при отоци, затлъстяване, повишено кръвно налягане и др. Обилната листна и стъблена маса на брюкселското зеле (800-1000 кг от 100 кв. метра) също е богата на хранителни вещества, витамини и минерални соли, но не е годна за консумация. Затова пък е чудесна храна за домашните животни.

Към условията на климата и почвата брюкселското зеле има по-скромни изисквания в сравнение с главестото. Като всеки друг вид зеле проявява високи изисквания към почвената и въздушната влага, което ще рече, че при нашите условия може да се отглежда само чрез напояване. Това не значи, че за него са подходящи мочурливите земи с високи подпочвени води. Най-добри резултати може да се очакват от глинесто-песъчливите почви, които са водопропускливи, както и наносите, стига подпочвените води на не са високи. На глинестите трябва да се внася повечко оборски тор, за да се подобрят водно-въздушните им качества. Характерна за брюкселското зеле е и неговата по-висока студоустойчивост в сравнение с главестото зеле, което намалява рисковете при отглеждането му. При нашите условия може успешно да презимува на открито, особено при добра снежна покривка.

По начина на отглеждане брюкселското зеле не се отличава съществено от главестото. Разликите идват от по-дългия му вегетационен период (152-164 дни). Поради това семената за производство на разсад трябва да се засяват по-рано – в началото на май. Разсадът се отглежда на открита леха. За да се избегне пикирането, сеитбата трябва да е по-рядка, не повече от 2,2-3 г на 1 кв. метър (семената му са по-дребни от семената на главестото зеле). За 100 кв. метра производствена площ са необходими 8 г семена. Разсадът е готов за засаждане през юни. От тук нататък следват грижи както при главестото зеле – окопаване, подхранване, поливане. Растенията се нападат от същите болести и неприятели, от които и другите зелеви култури, което налага да се внимава за появата им и при случай на нужда да се вземат мерки