Корнишоните саимат нужда от вода още от април

Семената на корнишоните, които са предназначени за средно ранно производство се засяват направо на постоянно място, в края на месец април – началото на май след преминаване на опасността от слани. Сеитбата се извършва на редове с разстояния 1 до 1,20 м и на 5-8 см в реда, а дълбочина не повече от 4 см. Първото прореждане се прави след развитието на първия лист. Накрая се оставя по 1 добре развито растение на 25-30 см. Едновременно с това се изгражда телената конструкция. В редовете през около 2 м се забиват високи колове. Опъват се 3 реда тел, на равни разстояния, като първият е на височина 10-15 см над почвата. Над всяко растение се опъва сезал и се привързва към тела за прихващане. Извършват се 2-3 окопавания през 10-15 дни, подхранване, поливане и пръскане срещу мани и листни въшки. При окопаването трябва да се внимава да не се нарани кореновата система, която е разположена в повърхностния почвен слой. Едновременно с това растенията се загърлят и подхранват 1-2 пъти с амониева селитра (1,5-2 кг на 100 кв.м), с шербет или с листен тор (30-40 г на 100 кв.м.) Растенията се поливат редовно по бразди отстрани на всеки ред, за да бъдат пътеките сухи и да може да се минава по тях.

При отглеждане на корнишони на телени конструкции се извършва резитба. Най-напред се отстраняват пъпките в пазвите на първите 2-3 листа. Следващите разклонения се прекършват след 3-4 завръза, а по-горните след 5-6 завръза. Върхът на главното стъбло се прекършва над най-горната тел, като долните разклонения се прехвърлят през телта да висят надолу, за да не попаднат на земята. Корнишоните са с къс вегетационен период и плододаване настъпва към края на месец юни.

Ето и няколко сорта, които е добре да познавате:

Кала – български сорт, развива жизнени, добре облистени растения с дължина 140-180 см и 3-4 странични разклонения с неограничен растеж. На всеки възел се формира по един цвят. Плодовете са цилиндрични, без шийка, с тъмнозелена повърхност и рядки нежни брадавички. Месото е хрупкаво, с много добър вкус и аромат. Сортът е много подходящ за консервиране.
Глория – български, с дължина на вегетационния период 45-47 дни. Стъблото е с дължина около 130-140 см и 3-4 добре развити разклонения. Развива по 1 до 3 женски цвята на възел. Плодовете са къси, цилиндрични, без шийка. Повърхността е зелена, с леки по-светли ивици към върха. Сортът е много подходящ за консервиране.
Атлантис – холандски. Цветовете са предимно женски, разположени по 1 до 3 на възел. Плодовете са къси, с малък диаметър, без ребра. Семенното гнездо е малко, без кухини и горчивина. Цветът на кожицата е тъмнозелен, с малки ивички и кръгли петънца. Месото е твърдо и хрупкаво. Средното тегло на един плод е 34-48 г.
Регина – чешки сорт. Развива предимно женски цветове, по 1 до 3 на възел. Плодовете са цилиндрични със слабо заострен връх, средно голямо гнездо без кухини и къса дръжка. Цветът на кожицата е зелен до по-тъмен откъм дръжката.
Месото е плътно, хрупкаво, вкусът е много добър.
Парижки корнишони – разпространен от дълги години у нас сорт. Стъблото е сравнително късо от 80 до 120 см. Окраската на плодовете е интензивно зелена към дръжката и прошарена откъм върха, с по-светли ивици. Сортът е със сравнително по-големи семенни камери, но с много добри вкусови качества.