Най-използваният начин за размножаване на овощните дръвчета е чрез присаждане. То позволява в овощарството да се отглеждат само сортове с високи стопански качества. Практиката е наложила присаждането поради факта, че семенното поколение на голяма част от овошките не възпроизвежда автентичността на сорта от майчиното растение и късно встъпва в плододаване. Природата ни е дала голяма възможност за вегетативно възпроизводство на плодните дървесни видове чрез техните биологични особености. Така например, присаждане може да се извърши в различни сезони и фази от развитието на дръвчетата и по различен начин.
Присаждането на дръвчета рано напролет, преди настъпване на сокодвижението може да стане по три възможни начина – чрез копулация, на кози крак и на разцеп. Общото между тези начини е, че както калемите, така и подложките трябва да са във фаза пълен покой. Това подсказва, че присаждането по посочените начини трябва да стане рано напролет – от началото до края на март, а за по-високите места, където дръвчетата се развиват по-късно и началото на април. Ако се използват други методи на присаждане, тогава може и по-късно напролет.
Черешата и вишната се присаждат и сега, преди още да започне сокодвижението. Използва се методът “на разцеп”, “на кози крак” и “на страничен зарез”.
Ябълката и крушата се присаждат в началото на сокодвижението, най-добре е когато започва цъфтежа на дърветата. Използва се методът присаждане “под кора”. Кайсията и прасковата е подходящо да се присадят на “спяща пъпка”, обикновено се прави през август.
Методът присаждане под кора е много лесен и ефектен. Прави се когато е започнало сокодвижението в дървото, на което ще сменяте сорта. Обикновено това е времето в края на март, април и началото на май. За доброто прихващане има значение и състоянието на калемите. Пъпките им трябва да се намират в състояние на покой. Те трябва да са добре съхранени при ниски температура до времето на присаждането. Самото присаждане се извършва по следния начин: На определена височина подложката се съкращава. Отрезът трябва да е гладък. Внимава се да не се разкъса кората, която лесно се отделя от дървесината. Прави се надлъжен разрез на кората – около 3-4 см. Кората се отлепва леко от двете страни на разреза. Ако тя е много дебела, тогава се правят два надлъжни разреза и се отделя част от кората с дължина, позволяваща вместването на калема. Второто много важно нещо е направата на кос отрез на калема. Той започва от срещуположната на пъпката страна, на 2 - 4 мм под нея. Ако калемът е много дебел, прави се седловидно изрязване, при което той изтънява. На калема се оставят 2 до 3 пъпки, после се поставя под кората на подложката. Привързването на присаденото място не бива да бъде много стегнато, нито слабо.
Задължително след като приключи присаждането отрезите на подложката и на калема (над двете пъпки) да се замазват с овощарски мехлем. Прави се за да се запазят направените рани от замърсяване, да се намали опасността от изсъхване на калемите и да не проникне вода от валежите на мястото на срастването. Овощарската замазка може да е готова или да си приготвите сами. Тя трябва да е безвредна за растенията, бавно да съхне и да не се отмива от вода. Има много рецепти. Основната при всички е смесването с разтопена борова смола (колофон) с мазнина, най-често лой, но най-лесно се получава от 1 кг разтопен асфалт, смесен с безсолна мас или лой.