Римляните и арабите смятали, че розмаринът прогонва всички болести и зли духове. Има немски и далматински песни, посветени на това растение, според тях то носещи щастие и здраве на човекът, закичил се с него. Според легендата през ХVІ век Елизабет, царица на Унгария, 72-годишна и болна от подагра и ревматизъм, благодарение на розмарина успяла да възвърне силите си на двадесетгодишна млада дама. Тя подмамила краля на Полша, който се влюбил и оженил за нея.
Макар че розмаринът е твърде старо лечебно средство, той не намира голямо приложение в официалната медицина. Като билка има противовъзпалително, пикочогонно и болкоуспокоително действие. Добре действа при физическа и умствена умора, стомашни болки. С отвара се прави гаргара при болно гърло и зъбобол.
Розмаринът трябва внимателно да се използва като подправка, тъй като със силната си миризма потиска по-нежните аромати на магданоз, босилека, естрагона. Затова не бива да се съчетава с тях.