Пролетта е доброто време да обогатите градината си с нови ягоди. Съблазнителният плод, който зрее рано всъщност не е много взискателен към почвата. При подходяща агротехника може да вирее на почви с различен механичен и химичен състав. На много тежки обаче повечето сортове страдат от кореново гниене, докато на леките при безснежни зими растенията измръзват. Заради това най-подходящи за ягодата са глинестопесъчливите и песъчливо-глинестите почви със среден механичен състав.
Почвената реакцията трябва да бъде слаба до средно кисела в рамките от 5,5 до 6,5. Установено е, обаче че в района на карбонатния чернозем върху льосова основа ягодата плододава добре и при киселинност на почвата рН 7,3.
Растението предпочита добре запасените с хумус и минерални хранителни вещества места. Може да се отглежда и на по-бедни, когато е извършено добро предпосадъчно торене с органични и минерални торове.
Широк ареал на разпространение има ягодата има твърде – от 18-20 до 60-65 градуса северна ширина и от 0 до 3000 м надморско равнище в топлите райони. Независимо от това тя има специфични изисквания към климатичните условия. При снежна покривка над 15 см растенията остават със зелени листа дори, ако хване студ под минус 30С. Но не е достатъчно студоустойчива, когато няма сняг. При понижение на температурата до минус 17С през януари-март, ако зимата е безснежна ще измръзнат около 30% от растенията на сортовете Кембридж Фаворит и Покахонтас. На леки почви, сърцевината на стъблата и коренищата измръзват в много по-голяма степен при такива температури, после лятното засушаване ги убива напълно.
Без снежна покривка листата измръзват при минус 10-15С. Растенията страдат силно от повратните студове в края на зимата и началото на пролетта, а също така и от късните пролетни мразове.