Зимата е най-дългият сезон на годината. Ефирната пролет свързваме с ранобудните кокичета, които надничат през снежната покривка. Лятото отминава с много различни цветове и ухание на рози. Есента е богата с багрите на астрите и хризантемите.
За да се разнообрази белотата на зимата, можете да използвате вечнозелените храсти и дървета. Градината ще се освежи, ако настаните в нея пъстролистния чашкодрян, лавровишните и чемшира. Ако сред тях се показват белите плодчета на симфорикарпуса, ще имате усещането, че са нападали снежинки.
Между зелените дървета и храсти можете да настаните и малки брези, които с белоснежната си кора ще контрастират ярко на зеления фон. Със златистожълтата си кора и дървесина и малкия си размер, до 3 метра, но с много разклонения, приятна изненада може да донесе и смрадликата. Листата й с елипсовидна и закръглена форма отдавна са опадали, но през зимата тя може да впечатли с червеникавите си клони. Смрадликата е много предпочитана, но тя трудно се възпроизвежда. Най-често тя може да се намери в гората, между дъбовите дървета.
Ако сте настанили в градината си обаче посестримата на смрадликата рустифината (Rhustiphina), ще трябва да й осигурите голяма площ. Тя трябва да е отдалечена от останалите дървета и храсти. Може да расте на бедни почви, но кореновата й система има нужда от голямо пространство. До късна есен храстът се украсява с пурпурночервени листа, а през зимата там се показват топчести костилкови семена, обгърнати от лилаво-червени власинки и събрани в пирамиди, които са много впечатляващи.
Макар семената на рустифината да имат много добра кълняемост всяка година, най-предпочитаният начин на размножаване е чрез коренови резници.
В градината място може да намери и колосалният по размери чинар (Platanus), който достига до 50 м височина. Той лесно се отличава по кората си, която през годините се лющи, но под нея се появяват по-светложълтеникави и сиво-зелени петна, които са като мозайка и придават на дървото много приятен декоративен вид.