След 2020 г. трябва да бъде намерен балансът в две много важни направления – да направим по-ефективни финансовите инструменти и в същото време да запазим кохезионните фондове, които са изключително важни за по-бедните региони на страната. Това каза министърът за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. Лиляна Павлова на конференция „Финансови инструменти на ЕС – поуки и перспективи“, организирана от Европейската сметна палата и Сметната палата на България.
Анализирайки какво постигнахме дотук и с опита, който България има, може да кажем, че това е една от темите, по които България е давана за пример, подчерта министър Павлова.
Поуките, които ни дава одитът на европейската и българската сметна палата, са в 4 основни направления: размера на капиталите и начина, по които се инвестират във фондовете, таксите и разходите за тяхното управление, реинвестицията на тези средства и прекалено ниския процент към момента на европейско ниво на привлечен частен капитал.
Тя посочи, че когато се говори за подкрепа на социални дейности, образователни политики и развитие на базисната инфраструктура, които няма как да се финансират чрез финансови инструменти, не трябва да се позволява отпадане на финансирането им по линия на бъдещата кохезионната политика.
Министър Лиляна Павлова припомни, че в първия програмен период 2007-2013 като министър на регионалното развитие в предишните мандати на кабинета „Борисов“ е работила с фондовете ДЖЕРЕМИ и ДЖЕСИКА, предназначени за икономиката и в подкрепа на малкия и на средния бизнес от една страна и в подкрепа на градската среда от друга. Данните показват, че сме успели ефективно не само да усвоим тези средства, да привлечем частен капитал, а и вече виждаме ефекта от реинвестицията и възвърнатия капитал. Това означава, че сме постигнали и 100 % целта, за която бяха създадени тези инструменти, отбеляза министърът.
Ако в предишен програмен период 2007-2013 г. България е имала 700 милиона лева стартов капитал по линия на фондове за финансов инженеринг, които са успешно инвестирани и удвоени, сега в новия програмен период страната ни има ангажимент минимум 10 % от програмите да бъдат инвестирани именно на този принцип. Това означава, че новият програмен период стартира с 1,5 млрд. лв. стартов капитал чрез създаването на Фонд на фондовете. С подкрепата на бизнеса той трябва да бъде умножен и да достигне като реална инвестиция в подкрепа на малкия и среден бизнес, и в подкрепа чрез подфондове за градско развитие и чрез фондовете за околна среда, очерта перспективата министър Павлова.
Тя припомни и факта, че в момента се изгражда български национален капацитет със създаването на Фонд на фондовете. Той трябва да обедини и координира действията по реализирането на тези средства, давайки си сметка, че след 2020 г. основният дял на европейското финансиране ще бъде основно чрез подобни финансови инструменти.
