От прилагането на общата селскостопанска политика ОСП през 2007 г. досега България е увеличила с 27% брутната добавена стойност в агросектора, а при инвестициите е постигнат 13 процента ръст. Това съобщи заместник министърът на земеделието Лозана Василева по време дискусия, посветена на еврофинансирането и използването на новите финансови инструменти след 2020 г., проведена в София.
Темата на дискусията беше „Еврофондовете, публичните програми и интелигентния растеж“. Според Василева е важно, че инвестициите са насочени към модернизация на стопанствата, постигане на стандарти за безопасност на храни и фуражи, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните, както и за въвеждане на нови технологии и модернизация в преработвателната индустрия.
Като припомни ефекта в износа на селскостопанска продукция, постигнат след присъединяването на страната в ЕС, Василева обясни, че в преговорите по новата ОСП страната ще настоява за запазването на двата стълба в подпомагането и след 2020 г. „Директните плащания влияят положително върху доходите, а обвързаната подкрепа е важна за икономически по-изоставащите подсектори“, посочи Василева.
Докато през 2006 г. годишният износ на храни на страната е бил в размер на 2 млрд. лв., то от 2013 година досега годишно експортът се движи около 7-8 млрд. лева, посочи зам. министърът.
Именно затова и когато се очертават новите приоритети на бъдещата ОСП, страната трябва да вземе предвид и новите заплахи в световен мащаб като неустойчивите международни пазари, климатичните проблеми, несигурността в продоволствието и др.
В преговорите с ЕС България ще настоява и за промени в европейското законодателство, които да ограничат нелоялните търговски практики при хранителната верига.
Страната ще настоява и за по-висок процент на подпомагане в държавите, където организираността на фермерите е по-слаба, каквато е България, посочи още Василева.
