По-продължителните почивни периоди около празниците през април и май за някои са повод за поредната екскурзия, но за любителите градинари това е усилно време, когато масово разсадът се прехвърля в откритата почва. Тази дейност обаче не винаги приключва успешно, най-вече заради метеорологичния фактор.
Най-тежко е положението, когато след пресаждането се случи ветровито време. Вятърът може просто да пречупи още крехките растения, а може и така да ги омотае, че да ти е жал да ги гледаш. Все пак не се отчайвайте съвсем, когато това стане, а полейте разсада и след това го подхранете със суперфосфат – 20-30 грама на 10 литра вода. Не по-малко важно е да забиете 3 пръчки около всяко пострадало растение и да увиете около тях вестник, като го закрепите леко с щипки, така че да се образува конус – той ще защити растенията от вятъра и донякъде от слънцето и ще им даде възможност да укрепнат.
Ако листата на разсада побелеят, причините могат да бъдат 2 – или от студове, или от слънцето. Подхранете растенията с карбамид, напръскайте ги с имунофитоцид и ги полейте както трябва. От студа най-напред ще пострадат върховете на разсада – тогава изчакайте появата на филизите и когато започнат да растат, подхранете растенията с комплексен (комбиниран) тор или с настойка от трева.
Подхранването с азот пък трябва да бъде умерено, защото ако се престараем с кокошия и говеждия тор или с минералните азотни торове, растенията ще се източат и ще полегнат от вятъра. Могат обаче да бъдат подсилени с комбинирани торове.
Фосфорните торове ще свършат работа и ако стъблата и листата на доматите придобият лек синкав оттенък, тъй като това е сигнал за недостиг на химичния елемент. Достатъчна е лъжица суперфосфат да се разтвори в 10 литра вода, за да прогоним синкавия оттенък. Ако обаче времето е студено, фосфорът няма да достигне до растенията, така че не винаги подхранването действа толкова успешно, както ни се иска.
Не забравяйте за киселинността на почвата. Доматите например се приспособяват върху нея, но виреят зле върху карбонатна – появява се хлороза, показва се и недостигът на фосфор. Зелето пък напротив – обича алкални почви и расте зле върху такива с повишена киселинност. Затова цвеклото трябва да се подхранва с вар върху кисели почви, а доматите – със суперфофат, калиев сулфат и други „кисели” торове върху алкални.