01-11-2005 г.(Материал на "Земеделски пазар") - Г-н Шарафов, от колко време развивате този бизнес и какви са трудностите пред осъществяването му? - В отглеждането на коне няма нищо по-специфично отколкото при гледането на другите домашни животни. Важно е тук да се спазва принципът на разделното гледане на конете, а не да се събират на едно място. Започнах бизнеса си преди година и половина и сега фермата заема площ от 30 дка. В нея се отглеждат повече от 400 животни. Кобилите са български породи, а жребците са внос от Франция. Трудностите пред изграждането на конефермата бяха предимно в инвестициите, но с помощта на програма САПАРД успях да реализирам първият етап от нея, а сега с Програмата за развитие на земеделието и селските райони в Странджа-Сакар ще осъществя и втората част от плановете си. - Как е организирана работата във фермата ви, нужни ли са много хора за отглеждането на конете? - При мен работят 3-4 човека, които обслужват животните. Целта на работата ни е да отглеждаме животните по природосъобразен начин, затова ползваме пасищата, които са в района, като местим стадата през няколко седмици на различни места. Във фермата използваме и електропастири, което намалява разходите за животните. - Кога ще направите първите продажби на пазара и къде са нишите, които можете да заемете? - До края на 2005 г. или в началото на следващата година очаквам да се реализират първите приплоди на външните пазари. Ще можем да започнем с около 100 кончета. Перспективата на този вид животновъдство е голяма, тъй като в България нашата ферма е единствената за производство на коне за месо. Освен това няма да имаме проблеми с продажбите, тъй като интерес към това месо има в Италия, Франция, Белгия, Холандия и др. - В България има ли място на пазара за това месо? - След промените в законовите разпоредби и в България се създаде ниша конското месо. То може да бъде използвано в колбасарската промишленост. - Как оценявате възвращаемостта на бизнеса си с оглед на процеса на отглеждане? - В първите 2-3 години в конефермата трябва да се правят само инвестиции, за да има след това възвращаемост, но отглеждането на коне има перспектива за развитие и плановете за бъдещето ни са сериозни. Не може да се изисква прекалено бърза печалба, защото само бременността на кобилите е 11 месеца, а и малките кончета трябва да се се отглеждат още година – година и половина. - Как виждате отношението на държавата към това начинание? - Държавата в лицето на Министерство на земеделието и горите, програма САПАРД, Програмата за развитие на земеделието и селските райони в Странджа-Сакар ни подпомага, специалистите са заинтересовани от развитието на коневъдството. - Има ли бъдеще в това занимание? - Да, има и след евентуалното ни членство в Европейския съюз през 2007 г. ще има, тъй като там се набляга на природосъобразното отглеждане на животните, а то е в основата на нашия бизнес. Статистиката Италия и Гърция купуват животните ни В България има над 200 хил. брой еднокопитни животни, сочи анализ на аграрното министерство. Почти 50 на сто от тях обаче са магарета, с които не се развива селекционна работа. Около 8 на сто са катърите и мулетата, а другата част представляват конете. В страната се отглеждат коне както за месо, така и за спорт, любителска езда и разплод, разпределени в 12 културни и 2 аборигенни породи. Най-често за месо се отглежда българският тип тежковозен кон, който поради структурата на тялото си, позволява натрупването на повече маса. За съжаление обаче единственият производител на този кон – завода “Хан Аспарух” – Разград обаче не може да задоволи търсенето на животни от тази порода. Обикновено цената на конете, които нямат расов характер, е от 200 до 600 лв. като по-евтините са малките животни до 1 година. Елитните породи пък могат да струват от 500 до 50 хил. лв., ако са предназначени за спорт. През последните години страната ни реализира голям брой коне и магарета на външните пазари. През 2001 г. предимно за Италия и Гърция са експортирани близо 4000 коне за месо, а три години по-късно броя им е едва 200. Средната износна цена е около 2500 – 3000 долара. Магаретата пък се продават на цени до около 2200 долара за тон. Внесените животни пък са около 100 и те са предназначени предимно за селекция и подобряване на породните качества на животните за спорт. Реалност Квотата за конско месо не се изпълнява От 1996 г. на България е предоставена квота за износ в ЕС на месо от коне в размер на 200 т, с годишна стъпка на нарастване от 10 т. За съжаление, страната ни не изпълнява тази квота. На първо място, липсата на лицензирана кланица за износ в европейските страни до голяма степен го ограничава, тъй като те са основните ни търговски партньори. От друга страна, по-евтина е доставката на живи животни, което осигурява получаване на прясно месо от тях в страната по сделката и това е предпочитаният вариант на търговия засега. В България вече има одобрени 2 кланици за износ на конско месо в ЕС. Към момента няма износ на месо от еднокопитни животни, тъй като ЕС все още не е одобрила мониторинговата програма за контрол на остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители от околната среда в живи животни и животински продукти в частта за конско месо. Одобрени са и 9 карантинни депа за износ на еднокопитни животни, които са съсредоточени в района на София, Ихтиман, Пазарджик, Разлог и Разград. Юлиана Димитрова