Всяка седмица в Швейцария десетки ферми прекратяват своята дейност, като от 1980 г. досега броят им е намалял наполовина до 53 хиляди, съобщава електронното издание Swissinfo. Затварят малките и средни , специализирани в млечното животновъдство ферми. Броят на големите стопанства с площ над 50 хектара обаче нараства.
„Както всички останали производствени отрасли, и селското стопанство в Швейцария преминава през период на фундаментални структурни преобразования. Фермите нямат никакъв друг изход освен постоянно да разширяват площите за селскостопанско производство, тъй като само по този начин ще могат и по-нататък, в дългосрочна перспектива, да запазят рентабилността си. Разбира се, като алтернатива могат да бъдат търсени специфични пазарни ниши, да се развива селскостопански туризъм или да започнат продажбата на своята продукция директно на потребителите. Не всички стопанства обаче разполагат с такива възможности. Това се отнася с особена сила за малките и средни ферми, които не винаги успяват да вървят в крак с времето. Именно този тип селскостопански производства в момента са обхванати от процес на бързо отмиране и перспективите пред тях са доста мъгляви”, твърди Джанлука Джулиани, агроинженер и специалист в областта на селскостопанския бизнес.
Джулиани смята, че структурните промени в селското стопанство на Швейцария могат да бъдат анализирани чрез рационални икономически инструменти и по-конкретно чрез разработената от американския икономист Уилърд Кокрейн теория за селскостопанския технологичен цикъл. Процесът, описван от тази теория, действа по следния начин: чрез технологични иновации се постига свръхпроизводство на селскостопански продукт, което води до понижаване на цената му. Остарелите, затъналите в дългове или просто най-слабо подготвените в иновационен аспект производители се разоряват, което води до свиване на производството и повишаване на цените, които на свой ред захранват развитието на иновациите за сметка на получените печалби. И така до безкрай.
Дори щедрите субсидии, отпускани ежегодно от държавата на фермерите на обща стойност 2,8 млрд. франка, не са в състояние да се справят с проблема с фалитите на дребните и средните ферми, въпреки че по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в нито една от държавите-членки не се осигуряват подобни суми за селскостопанските производители.
През 2015 г. субсидиите от държавния бюджет представляваха 62% от приходите на фермите – и много, и малко, ако се вземе предвид, че през 1986 г. този показател е достигал 78%. За периода 2014-2017 г. на швейцарските фермери са гарантирани 7 вида плащания за компенсиране на разходи, които са тясно свързани с дейността им, но не и пряко с производството на търсените на пазара продукти. Става дума например за мерки за защита на природни територии, за поддържане на степента на биоразнообразие в конкретния регион, както и за разработването и внедряването на екологични методи за производство.
Стотици швейцарски фермери стават ежегодно жертва на описания селскостопански иновативно технологичен цикъл и далеч не всички са в състояние да открият без проблеми нов смисъл в живота си. Цифрите изглеждат сухи и отвлечени, но само във френскоговорящия кантон Во през последните 2 години 12 бивши фермери са сложили сами край на живота си, а това породи значителна тревога и неувереност в селскостопанската общност.
Не само държавата обаче полага грижи за своите фермери – църквата също не изостава. Като пример от изданието посочват протестантския пастор Пиер Андре Шюц от селцето Отаво близо до Нюшател, който от 2015 г. насам осигурява духовна подкрепа на 40 разорени фермерски семейства.
Но структурните промени в селското стопанство далеч не са единствената причина за зараждане на отчаяние сред фермерите. „Често под един покрив в стопанството живеят няколко поколения – баби и дядовци, родители, деца. Този тип съвместно съжителство става все по-проблематичен, тъй като през последните години навиците и нуждите на хората се промениха качествено”, смята Лукас Швин, свещеник в енория в регион Ементал, сърцето на млечното производство на страната, и председател на „Фермерския телефон на доверието” – организация за психологическа помощ на нуждаещите се от нея фермери.