Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България“ призовава президента Румен Радев да наложи вето върху Закона за концесиите и да го върне за повторно разглеждане. Той беше приет на второ четене буквално в последните дни на 43 Народно събрание, набързо и с минимален кворум. По този повод те насрочват протеста за 30 януари от 18 часа пред сградата на президентството.
Природозащитниците предупреждават, че приетият закон е в нарушение на обществения интерес заради новите процедури за възлагане на концесии, финансирането на дейностите и контрола върху тях.
Законът е разработен по договор с пряко договаряне (без конкурс) от Адвокатско дружество „Бузева и партньори“ на стойност 85 000 лева без ДДС. Той е приет в нарушение на Закона за нормативните актове при липса на прозрачност, без провеждане на обществени обсъждания и вземане предвид на становищата, подадени от граждански организации, както и без спазване условията на обществената поръчка. Правителството даже отказа да организира обществена дискусия с авторите на закона, въпреки че природозащитниците настояваха за това. Същото адвокатско дружество е дългогодишен консултант на Министерство на околната среда и водите по проблемите с концесията в Национален парк Пирин. Новият закон обаче разрешава проблемите, свързани с тази концесия, в полза на концесионера.
Новият закон за концесиите представлява смесица от Закона за публично-частно партньорство и действащия към момента Закон за концесиите, но не транспонира същността на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия. В закона не е посочено въобще и няма никакви гаранции, че няма да се допуска нарушаване на екологичните и други норми, както изисква директивата, пишат природозащитниците до президента.
И докато европейската директива разглежда концесии за строителство и услуги, в българския закон се говори и за концесия за ползване на държавна или общинска собственост (чл.6 и др.), каквато към този момент има една-единствена - концесията за ползване на защитена територия Национален парк Пирин.
Според чл.150 от новия закон, ако се наложи прекратяване на концесия по вина на концесионера и той работи на загуба, държавата или общините ще трябва да възстановят стойността на всички направени разходи за инвестиции плюс всички планирани приходи. Например: концесията на част от територията на Национален парк Пирин се извършва от „Юлен“ АД. Към момента, 15 години от началото на концесията и в средата на нейния срок, концесионерът отчита вложения за над 80 млн. лева и в същото време сумарната му счетоводна загуба за тези 15 години е над 15 млн. лева. Съгласно разпоредбите на чл. 150 при прекратяване на договора му, държавата ще е длъжна да плати обезщетение в размер на сумата от невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, т.е. всичките 80 милиона.
Новият закон за концесиите не отговаря на европейската директива, защото предлага дълги срокове на концесиите от 25 и 50 г., което ще доведе до затваряне на пазара и по този начин ще бъде възпрепятствано свободното движение на услуги и свободата на установяване. (чл.34).
Според чл. 127 на новия закон всички индивидуални административни актове по изпълнение на концесията се заявяват от концесионера и се издават на негово име. Това включва и изработването и одобряването на устройствените планове, инвестиционните проекти, разрешаването и изпълнението на строителството, въвеждането на строежите в експлоатация и другите строителни книжа. По този начин концесионерът ще може да упражнява безконтролно право да владее и да се разпорежда с обекта на концесия без знанието на държавата.
Според чл. 136 – 140 при концесия за строителство или за ползване, с вкл. строителство, концесионерът може да увеличи с 50% възможността за придобиване на приходи от дейност, без това да повиши и размера на плащанията на концесионна такса към държавата.
Новият закон за концесиите също така напълно не отчита общественото мнение, когато на частни лица се възлагане експлоатацията на публични строежи и услуги, както и използването на публични имоти и ресурси.
Природозащитниците отчитат, че ветото на президента ще е своеобразен тест за искането му за справедливост и борба с корупцията, което той обяви в първите си речи на поста.
