Според народните обичаи на 5 януари се отбелязва Попова Коледа. Във фолклорната памет денят се нарича още Зимин Кръстовден, Кръстци или Водокръстци. Зимният Кръстовден е един от дните в годишния празничен календар, през които задължително се спазва еднодневен строг ритуален пост. Ритуалната обредност е свързана с култа към Богинята-майка и пораждащото начало, както и с древните култове към водата, с подземната влага, подсигуряваща плодородието и изобилието на реколтата през новия аграрен цикъл.
В представите на българина денят образува противостояща двойка с Летния Кръстовден, а християнският кръст е важен елемент от обредно-празничните ритуали. Чрез своята сила той трябва да подготви водата за светото Кръщение и да очисти земята от силите на злото, на некръстения и неподреден свят на хтоноса - до този момент са в сила табутата на Поганите дни (некръстените дни, Мръсните дни, Вълчите празници).
Четирите дни Попова Коледа, Йордановден (6 януари), Ивановден (7 януари) и Бабинден (8 януари) са обединени в единен празничен комплекс, в чиято основа е култът към водата и нейните специфични качества.
В повечето религии водата символизира състоянието на временна смърт, предизвикваща ново раждане - налице е едновременното почитане на опозициите "живот - смърт", "Слънце - Луна", "мъж - жена", "добро - зло", "ден - нощ" и др.
Религиозната обредност е свързана с Великия водосвет, който се провежда само два пъти в годината - в навечерието на Богоявление (Йордановден) и след празничната литургия на Йордановден (Водици, Кръщение Христово).
Водата като символен елемент в църковната обредност притежава не само катартични (очистващи) функции - когато е осветена и "кръстена" тя е изразителен апотроп, притежава предпазващи характеристики и същевременно участва като важен елемент в посветителски обредни практики. Ритуалът по извършването на Велик водосвет възпроизвежда символично освещаването на водите на река Йордан и въвеждането на Христос в Тайнството свето Кръщение от Йоан Предтеча, когато Бог се явява с трите си лица (Символът на светата Троица).
На Попова Коледа след отслужването на Велик водосвет всеки взима от осветената вода и я носи в дома си. Според народното поверие, тя запазва качествата си до следващата година.
На Попова Коледа момците, които са се хвърляли във водата, за да извадят кръста, извършват обхождане на домовете в общността и провеждат ритуално почистване с кръст и китка босилек, потопени в осветена вода.
В обредността на празника е застъпен и култът към Богинята-майка, затова по домовете ходят и момински дружинки, известни с имената "водичарки" и "совойници". Те наподобяват лазарските шествия на Лазаровден и Цветница. Совойниците са облечени като булка и младоженец, извършват ритуално почистване по домовете с китка босилек и светена вода. Освен ритуалните песни и танци, момите правят наричания за здраве, изобилие и благоденствие. В знак на благодарност домакините ги възнаграждават щедро с брашно, сушени плодове, сланина, лук, дребни пари и др.
В ритуалната обредност на Зимния Кръстовден изразително присъствие има БОСИЛЕКЪТ (Ocimum basilicum). В мито-поетичните представи на древните българи той е известен като "царската билка", а в етимологичен аспект наименованието произхожда от гръцкото "basilicum" - "царски".
Вечерта на Попова Коледа срещу Богоявление е третата поред "кадена" вечер. На празничната трапеза задължително трябва да присъства обреден хляб със сребърна паричка и късмети - според поверието, ритуалът трябва да се извърши трикратно, за да се достигне до сакралното съдържание на числото 3, символ на Светата Троица.
Храните трябва да са постни - боб, сарми, мед орехи, вино, ритуални варива, сушени плодове и др. Извършват се ритуални гадания, предимно от инициален тип, които касаят метеорологичните условия и плодородието през новия аграрен цикъл.
