Младият депутат от Пловдив Мартин Иванов, който единствен от бившата парламентарна група на „България без цензура“ не напусна партията на Николай Бареков, е внесъл поправка в един-единствен член от Закона за водите чл. 118ж, ограничаващ водовземането в защитените зони по Натура 2000, сигнализираха от WWF – България.
Ако бъде прието това предложение, практически би премахнало защитата на европейската мрежа Натура 2000, когато става дума за строеж на малки водноелектрически централи. Така хаотичното и изключително вредно за живота в реките строителство на малки ВЕЦ би се разпростряло и върху защитените зони от мрежата, които поне в момента се ползват с някаква защита.
Подобни законови изменения биха решили проблемите със закона, които имат различни фирми.
Например „НИК - ЕНЕРЖИ – 87“, собственост на бившия шеф на НЕК – Красимир Първанов. Фирмата има проект за ВЕЦ на река Мусомишка, приток на река Места, попадаща в защитена зона „Среден Пирин – Алиботуш“. Според местни медии, против проекта за ВЕЦ, който ще пресуши над три км от реката, оставяйки в нея абсурдните 11 литра вода (колкото съдържат някои от тубите с минерална вода, които се продават в магазините!!!), има създаден местен инициативен комитет в село Мусомище, общ. Гоце Делчев.
Историята на допускането на този ВЕЦ показва колко необходима е за нарушителите на закона законодателната инициатива на депутата Иванов.
Със свое решение №ПО-01-139/27.08.2015г Басейновата дирекция в Благоевград отхвърля искането на Първанов да му се издаде разрешително за водовземане. Въпреки че фирмата има старо подобно разрешително, тя е пропуснала срока на завършване на строителство и срока за подаване на заявление за подновяване на разрешителното.
Заради изтичането на срокове искането за издаване на разрешително е трябвало да бъде процедирано като ново инвестиционно намерение, за което Басейнова дирекция Благоевград е получила и съответните указания от МОСВ с писмо с №РР-01-139/06.08.2015г. Въпреки този отказ пет месеца по-късно фирмата на Първанов подава ново заявление на 13.11.2015г., което по незнайни причини е удовлетворено през април 2016 г., въпреки подадените възражения от страна на Сдружение за дива природа Балкани и WWF България.
Нещо повече, въпреки че старото разрешително е изтекло на 17.07.2015 г., а новото е издадено почти година по-късно, фирмата междувременно е съумяла да се снабди с разрешение за ползване №СТ-05-315/09.03.2016г. от ДНСК-София.
Как приемателната комисия от ДНСК е издала въпросното разрешение, въпреки че в този период централата не е имала валидно действащо разрешение, ще трябва да проверяват от прокуратурата, която също е сезирана по случая. WWF очаква, че прокуратурата ще провери и мотивите, с които въпреки възраженията на екоорганизациите, от басейновата дирекция в Благоевград намират начин да издадат ново разрешително след изричания си първоначален отказ.
Необходимо е да бъде разследвана и ролята на Министерството на околната среда в случая.
Оказва се, че всички закони и процедури могат успешно да бъдат заобиколени, ако не от първия, то от втория опит от страна на инвеститора и ако нещо все пак затруднява изграждането на тази пагубна за природата централа, то е защитата на европейската мрежа Натура 2000.
Само преди няколко дни Европейската комисия обяви, че директивите, регламентиращи Натура 2000, са годни да изпълняват целите си и че ще работи за по-доброто им прилагане. Приетото с пълно единодушие решение е изцяло в съответствие с позицията, изразявана от почти две години от над 200 европейски неправителствени организации, в това число и WWF. Би било изключително позорно, ако в края на мандата си този парламент си позволи да приеме скандалното предложение в разрез с политиката, току-що обявена от Европейската комисия и подкрепяна от България в качеството ѝ на страна членка на ЕС.
Еколозите предупреждават, че ще следят с особено внимание случаите, в които несъобразени проекти за водноелектрически централи се предлагат за места със защитена природа и настояваме властите много по-активно да защитават обществения интерес и природата на България. Случаят с ВЕЦ Мусомище може да бъде наречен емблематичен, затова е важно развръзката му да попадне и в полезрението на медиите, чиято мисия е именно защита на обществения интерес.
Припомняме, че по аналогичен начин друга фирма се снабди с разрешение за строеж за малка ВЕЦ над село Говедарци, засягаща бъдещата защитена зона Рила Буфер. За случая отново е сезирана прокуратурата, тъй като Община Самоков очевидно е погазила закона, издавайки разрешение за строеж, въпреки че разрешителното по Закона за водите не е влязло в сила. Нещо повече, Общината очевидно е действала особено бързо, тъй като разрешение за строеж №119/25.10.2016г. за ВЕЦ е издадено ден, след подаване на заявлението. Разбира се, в конкретния случая най-голяма вина носи МОСВ, тъй като умишлено не разгледа подадените в началото на септември жалби и така даде възможност на инвеститора да може да започне строеж във всеки един момент, в който пожелае.
Желание да се работи бързо за удовлетворяване на определени интереси прозира и в течащото в момента ударно довършване на Плановете за управление на речните басейни и техните екологични оценки. Публичните консултации и обществените обсъждания се обезсмислят от кратките срокове. Изглежда министерството се опитва да се увери, че плановете ще бъдат приети от правителството между празниците. Абсурдно е плановете и мерките, които трябва да опазват толкова важен природен и обществен ресурс като българските реки в следващите години, да се претупват по този начин.
