Броени дни преди началото на приема по подмярка 4,1 за инвестиции в земеделските стопанства, където за първи път ще се подпомагат и проекти за напояване в самите стопанства, малцина са заявили желание да подготвят инвестиционни предложения. За пореден път администрацията в последния момент обяви реда и условията за прием на тези проекти и повечето фермери с мъка се добират до цялостната информация и за изискванията, на които трябва да отговорят. Дори консултантите доскоро нямаха яснота по някои административни капани, свързани с документацията, издавана от министерството на околната среда и водите. А всичко това би довело до провал при кандидатстването, затова и хората не искат да рискуват.
Приемът започва на 26 октомври, а едва преди два дни министерството на земеделието качи на страницата си пълния вариант на водната стратегия, въз основа на която бяха разработени и условията за кандидатстване при първия прием.
Странното е, че от общия бюджет по подмярка 4,1, който е в размер на 237 милиона евро, няма яснота каква част ще бъде осигурена само за проекти в напояването.
Ако погледнем водната стратегия, ще видим, че освен по подмярка 4,1 на ПРСР 2014-2020 г., страната ще ползва европейски субсидии за напояване и по подмярка 4,3, където подпомагането ще бъде за на напояване „извън стопанствата“. Бюджетът по тази мярка е близо 100 млн. евро (99,96 мил. евро), които ще бъдат пуснати до 2020 г.
По тази подмярка средствата ще се насочват за възстановяването на външната инфраструктура в напояването, за чието възстановяване са необходими огромни държавни средства.
Предложените инженерни интервенции за възстановяване и модернизация на каналната мрежа представляват най-голямата инвестиция от близо 605 мил. евро, от които 411 мил. евро са необходими за гравитачни напоителни системи, които отклоняват води от повърхностни водни тела посредством открити канали и доставят водата чрез транспортно-разпределителна мрежа (ТРМ) до водовземанията на напоителните полета (НП), които представляват вътрешноканалната напоителна мрежа.
Останалите 187 мил. евро са необходими за ремонта на напоителните системи с помпено захранване, които черпят вода от повърхностни водни тела и я повдигат на необходимата кота в открити канали.
По ПРСР до 2020 г. страната явно ще ползва и голяма част от субсидиите за консултантски услуги, които ще се отпускат по подмярка 2 „консултантски услуги, управление на селските стопанства и услуги по заместване в стопанствата“.
Целта е да се допринесе за модернизиране и оптимизиране на напоителната система в България посредством два отделни пакета от консултантски услуги. Фермерите ще могат да ползват „пакет 2“ за малки селскостопански производители и „пакет А5А“ за други бенефициери по мерките от ПРСР, заети в селското или горското стопанство.
Пакетите за консултантски услуги включват консултации за смекчаване на последиците от промяната на климата и адаптиране към тях, изпълнение на изискванията за управление на водите съгласно Рамковата директива за водите. Мярката е програмирана да подкрепи конкретни консултантски услуги за 650 селскостопански производители (бенефициери) по други мерки на ПРСР и е финансирана с 210 000 евро.
Други средства са предвидени и мярка 16, наречена сътрудничество. Общо по тази мялка са заделени 1,1 мил. евро.
Под-мярка M16.1 е програмирана да допринесе за ефективното и ефикасно управление на водите в селското стопанство и за защита от вредните въздействия на водите в земеделските земи.
Подмярката финансира създаването и функционирането на оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ). В момента не са програмирани конкретни целеви групи по тази мярка свързани с модернизацията и оптимизацията на системите за напояване и отводняване.
Много е вероятно други мерки по ПРСР да допринесат косвено за развитието на устойчиво поливно селско стопанство в България, въпреки че те не са специално програмирани за директни въздействия в тази област.
Под-мярка M6,1 е програмирана за подпомагане за стартиране на бизнеса на млади фермери и ще подкрепи навлизането на повече от 3 000 нови средни по размер стопанства с между 8-16 000 евро в стандартен производствен обем. Може да се предположи, че значителна част от стопанствата ще се насочат към селскостопански дейности, свързани с по-интензивно производство на зеленчуци и плодове, които са сред културите, които се нуждаят от повече напояване в активния сезон, се посочва в стратегията на Световната банка.
Подмярка M6,3 е програмирана за подпомагане на стартирането и развитието на повече от 4 000 малки стопанства (2-8 000 евро в стандартен производствен обем). Възможно е подмярката да има подобен положителен ефект върху търсенето на вода за напояване, тъй като значителна част от малките стопанства са насочени към смесено производство, включително производството на зеленчуци и плодове.
Подпомагане на модернизиране и оптимизиране на напояването „в земеделските стопанства“ се предвижда по подмярка М4,1 в рамките на „подкрепа за инвестиции в земеделски стопанства“.
Получателите на индивидуални инвестиции могат да бъдат земеделските производители, а на колективни инвестиции - групи или организации на производители, включително тези одобрени за финансова помощ по мярка М9 „Учредяване на групи и организации на производители” (член 27 на Регламент 1305/2013 на ЕС).
Предвижда се по подмярка 4,1 да получат подкрепа 3 500 земеделски стопанства, но за момента няма поставена цел, колко от тях ще получат подкрепа за проекти за напоителна инфраструктура.
Инвестициите „извън земеделските стопанства“ насочени към главната напоителна инфраструктура са програмирани по подмярка М4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура свързана с развитието, модернизацията и адаптирането на селското и горско стопанство“.
Макар да не е предвиден конкретен бюджет по М4,1 за инвестиционни проекти посветени на напояване „в земеделските стопанства“, отпуснатият бюджет по М4,3 възлиза на 99,96 мил. евро.
Инвестициите в напоителна инфраструктура на хектар могат да варира между 169 евро/ха и 10 000 евро/ха. Поради това не може да се предвиди очакван обхват на разходите на единица площ за потенциално възстановяване на напоителната инфраструктура „извън стопанствата“.
