Големите инвеститори в селскостопански земи по целия свят са похарчили за целта над 90 млрд. долара през последното десетилетие, придобивайки парцели с обща площ колкото тази на Финландия, става ясно от изследване на базираната в Барселона организация с нестопанска цел GRAIN, подкрепяща дребните фермери и обществените движения в борбата им за контролирани от общността и базирани на биоразнообразието системи за снабдяване с храни, цитирано от Ройтерс.
През посочения период в 78 държави са сключени 491 мащабни сделки за земи със селскостопанско предназначение с размери над 500 хектара, а общата им площ надхвърля 30 млн. хектара, установява изследването. Много от големите инвестиции са вложени в Африка от държавите от района на Персийския залив и от Източна Азия. Само през последните 4 години броят на сделките е нараснал с над 22,5%, но площите, които обхващат, са намалели с 5 млн. хектара. Част от ключовите култури, които се отглеждат на тези парцели, осигуряват палмово масло, фураж за добитъка, захар, царевица, пшеница и ориз.
От GRAIN уточняват, че най-големите сделки със земи са били осъществени между 2008 и 2012 г., когато цените на хранителните продукти в света достигнаха рекордно високи нива. Част от договорите по сделките обаче впоследствие бяха разтрогнати.
От организацията заклеймиха покупките като „заграбване на земи”, които нанасят щети на развиващите се държави. Купувачите обаче смятат, че сделките могат да доведат до намаляване на бедността и да помогнат за увеличаването на производителността в селското стопанство в тези страни. Според поддръжниците на големите селскостопански инвестиции те осигуряват жизненоважни капитали за бедните държави и осигуряват работа на местното население. Сделките водят и до внос на технологии в развиващите се страни, което повишава ефективността на местните ферми. От GRAIN контрират, че за продуктите, произвеждани на тези площи, по-често се сключват предварителни споразумения за износ, отколкото служат за храна на гладуващите на място.
„Заграбването на земи не е просто отшумяваща прищявка, свързана с кризата в сектора на храните, то е структурен проблем. Сделките от сериозен мащаб са сключени с твърдото намерение тези земи да бъдат запазени, макар че някои от най-налудничавите схеми не можаха да бъдат реализирани”, заяви Рене Велве, изследователка в GRAIN. Като част от примерите за провали в съобщението са посочени планът на бившия либийски държавен ръководител Муамар Кадафи да развие огромна ферма за ориз в палещата жега на Мали и предложението на Китай да разработи плантация с кокосови палми с размерите на Хавайските острови в Демократична република Конго.
Сред данните в изследването няма оценка на броя на всички изселени хора заради тези мащабни сделки със селскостопански земи, но броят на конфликтите, свързани с посочените инвестиции, са нараснали значително от 2008 т. насам, подчерта Велве. Тя посочи като пример случая в Камерун, когато протестите на дребните фермери доведоха до блокиране на разработването на плантация със 70 хил. кокосови палми. Само в Мозамбик пък половин милион души може да бъдат изселени от земите на предците си, за да се разчисти терен за ферма от 600 хил. хектара, където ще се произвежда сено и друга храна за добитъка, добави изследователката.
