Словосъчетания, от които ни се повдига

23-06-2005 г. "Болонският процес", "Срещата в Севиля", "Договореностите от Ница", "Лисабонската стратегия", "Маастрихтските критерии", "Виенските кошници"... Не ви ли се повдига, като чувате такива словосъчетания? Ако трябва с едно изречение да охарактеризираме същността на Европейския съюз, то е: Непрекъснато създаване на нови и нови документи, които обрастват с нови и нови чиновници. Това е една Европа, която действа разпиляно и все повече губи позиции в глобализиращия се свят. Дори в началото на тази година председателят на Еврокомисията Барозу се отказа от прословутата Лисабонска стратегия от 2000г., която предвиждаше превръщането на Европа в най-конкурентния район на планетата през 2010 г. на основата на икономика, основана на знанието. Просто се оказа, че при днешното гигантско преразпределяне на средства няма как да има ускоряване на растежа. И най-сетне се стигна до признанието, че не е справедливо по-малко от 2 на сто от заетите (а именно фермерите) да получават лъвския пай при това преразпределяне. А къде сме ние в тази картинка? Една проста сметка: за периода 2007-2009 г. вноските ни в интеграционния бюджет ще възлязат на около 800 млн. евро. Насреща за нашите селскостопански производители относително сигурни са едва 431 мл. евро (т.е. по-малко от това, което ще дадем). Средствата по структурните фондове (2,3 млрд. евро) се осигуряват посредством проекти, а след като с парите за аграрен туризъм бяха построени луксозни хотели по Черноморието, без съмнение дъстъпът до тях ще е изключително труден. Удивление предизвиква инатът, с който за основна перспектива за нашите фермери се сочи европейският пазар - пазар на прага на рецесия, пазар, в който се закриват работни места и компании и в който потребителското търсене спада. Както е странна впрочем и всеобщата убеденост как с влизането в ЕС нещата у нас радикално ще се подобрят. Как всъщност ще ни управляват от Брюксел и така всичко ще е наред. А в същото време реалността е, че прословутият европейски социален модел е на път да колабира. Че отново, както и в Източна Европа към 1989 г., виждаме убедително опровержение на възможността чрез господство на централизираното преразпределение и планиране, да се осигурят дълготраен растеж и благоденствие. Голямото предизвикателство пред нашия аграрен сектор не е усвояването на еврофондовете, а осъществяването на ускорени и качествени реформи, които да ликвидират господстващото положение на държавния чиновник и да дадат простор за действие на фермера. А на върха на ценностите дипломатическото куфарче и вратовръзката да бъдат изместени от книгата и хляба. От в. Фермер