След Съвета на министрите по земеделие на ЕС, проведен на 14 март, Синор.БГ отправи въпроси към министерството на земеделието по всички мерки, представени от еврокомисаря Фил Хоугън в защита на млечния сектор. На част от тези въпроси получихме отговори и те бяха публикувани под загравието „Тепърва ще се реши кога таваните по de minimis ще бъдат вдигнати на 15 хил. евро”. Днес представяме отговорите по втората част от въпросите, интересуващи фермерите.
На въпрос как държавната администрация ще комуникира с търговските вериги, за да приложи защитни механизми за българското производство, от министерството отговориха следното.
Една от посоките на развитие на мерките на ООП след 2014 г. е насочена към подобряване и стабилно функциониране на веригата на предлагането на храни. В повечето държави членки съществуват проблеми, свързани с цените по веригата на доставки на хранителни продукти. От една страна изкупните цени на първичните (земеделските) продукти, които получават земеделските производители, са много ниски. От друга страна се констатира, че цените, които плащат потребителите на храни са високи. Анализите ясно показват, че основната част от добавената стойност по веригата за доставки на храни отива при търговците и преработвателите и много малка част остава за земеделските производители. Като основна причина за това се сочи разпокъсаността на земеделското производство, в резултат на което в процеса на договаряне на изкупните цени, земеделските производители се оказват икономически по-слабата страна. Тези проблеми в пълна степен се отнасят и за България. Затова като една от стратегическите цели на реформата на ОСП беше по-справедливото разпределение на добавената стойност по веригата на доставка на храни. За нейното постигане на този етап са предприети първите стъпки.
Първата мярка за постигане на тази цел е даването на възможност на държавите членки да въвеждат задължителни писмени договори между земеделските производители и изкупвачите и тяхното регистриране. В тези договори трябва да бъдат посочени изкупните цени или начина за тяхното изчисляване, както и връзката с качеството на продуктите. Без да се въвежда пряка намеса при определяне на изкупните цени, тази мярка позволява те да бъдат наблюдавани и сравнявани. Този механизъм беше въведен през 2012 г. в сектора на млякото, а от 2015 г. държавите членки могат да го въведат във всички сектори на земеделието. Това означава, че освен договори за продажба на млечните продукти веригите ще договарят цените и на плодовете и зеленчуците, което е вид защита за бизнеса.
Вторият предвиден механизъм за регулиране на отношенията по веригата на доставки на храни е признаването на организации на производители. За периода след 2014 г. е предвидена възможност държавите членки да въведат признаване на ОП, АОП и МБО във всички сектори на земеделието. До сега признаването на ОП и АОП беше предвидено само в някои сектори - плодове и зеленчуци, тютюн и хмел. Организирането на производителите в такива сдружения ще улесни тяхното сътрудничество, като повиши възможностите им за: заемане на по-силни позиции на пазара по отношение на купувачите (особено когато са супермаркети), по-добри възможности за реализация на произведеното на по-добри цени, планиране и намаляване разходите за производство, възможностите за проучване и въвеждане на устойчиви производствени практики и иновации. Накратко казано организирането на земеделските производители ще повиши тяхната конкурентоспособност.
Като допълнение към това за някои сектори е предвидена възможност признатите организации и групи да сключват договори за съвместна продажба на продуктите, произведени от техните членове.
Такава възможност съществуваше и до сега за сектора на плодовете и зеленчуците, през 2012 г. беше уредена за сектора на млякото, а от 2015 г. тя се прилага и за секторите на полските култури и говеждото месо. Участието на организации на производители, особено когато обединяват голям процент от производителите в даден регион, значително ще подобри техните позиции в процеса на договаряне на цените.
Тъй като ролята и положението на производителите във веригата за доставки на храни продължава да бъде от голямо значение, очакваме заключенията и препоръките на Работната група за подобряването на баланса в рамките на веригата, която работи на ниво ЕС.
Създаването на Обсерватория за пазара на месо
На въпрос на Синор.БГ дали ще се прилагат и други насърчения за месното животновъдство освен това по линия на ПРСР, от министерството на земеделието отговориха, че се предвижда създаване на Обсерватория на пазара на месо.
Тя ще бъде създадена по примера на обсерваторията за мляко, която представлява платформа на интернет страницата на Европейската комисия, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските региони“. В нея ще се публикува актуална и прозрачна информация за състоянието на пазара в сектора в отделните държави членки, обобщена информация за Европейския съюз, както и за трети страни.
Информацията ще включва статистически данни по отношение на изкупените количества и съответните цени. Ще бъдат публикувани и краткосрочни анализи на пазара.
Системното събира и предоставя актуална информация за пазара на месо ще подпомага производителите от сектора при взимането на решения, свързани с планирането на тяхната бизнес дейност.
На въпроса на Синор.БГ какъв бюджет се планира за България по двете направления за промоционални програми чрез допълнителното подпомагане, от министерството на земеделието отговориха обстойно.
Част от извънредните мерки във връзка с кризата в селското стопанство в ЕС, предложени от комисар Хоган на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство на 14 март 2016 г. в Брюксел, е прилагането на Европейската схема за промоции на земеделски продукти.
Промоционалните програми са oт съществено значение за утвърждаване на европейските земеделски продукти на вътрешния пазар и при навлизането на нови пазари.
Над 110 млн. евро за 2016 г. ще бъдат използвани в подкрепа на популяризирането на европейското селскостопанско производство в пределите на ЕС и в трети страни. 30 млн. евро от тях ще бъдат предназначени за промоция на млечни продукти и свинско месо с оглед пазарните затруднения в тези сектори.
На Съвета на 14 март 2016 г. е взето решение за обезпечаване на допълнителни 3,5 млн. евро за промоция на млечни продукти и свинско месо.
Средствата, които се отпускат за промоция на земеделски продукти на държавите-членки, не се разпределят на всяка от тях и поради това и България няма специално заделен бюджет.
Предлагащите организации на програмите за промоция от нашата страна, (а именно представителните асоциации на земеделски производители и преработватели) кандидатстват наравно с останалите 27 държави-членки на Европейския съюз, като от 2016 г. промоционалните програми се подават директно в Европейската комисия (ЕК). (В момента ЕК е обявила прием на програми със срок до 28 април 2016 г.) Комисията преглежда и решава кои промоционални програми ще получат европейско финансиране. При одобряването на промоционална програма се отчитат много фактори, включително: финансовия капацитет за поемане на задължение за съфинансиране от предлагащата организация, качество на предложената промоционална програма, съотношението разходи и ползи по програмата, европейско измерение на програмата, измеримост на поставените цели на програмата, отразяване на заложените критерии в Работната програма на ЕК за подаване на предложения за промоционални програми за 2016 г.
По повод планираните нови финансови инструменти за подкрепа на селското стопанство Синор.БГ попита дали българските мандри биха могли да се възползват от тези мерки.
Към настоящия момент не може да се направи оценка на въздействието на тази мярка, тъй като все още няма разработени и представени пред държавите членки конкретни предложения за подходящи финансови инструменти, съобщиха от министерството на земеделието.
Комисията се ангажира в спешен порядък да обсъди с Европейската инвестиционна банка възможностите за подпомагане на земеделските производители и в частност производителите на мляко.
Същото се отнася и за експортните кредити. Предложението на Европейската комисия за такава мярка е все още в процес на проучване и обсъждане и на този етап няма конкретни параметри. Към настоящия момент България не прилага схеми за експортни кредити на национално ниво, съобщиха от агроминистерството.
По повод възможностите, които се отпускат за подпомагане по линия на програмата за развитие на селските райони (ПРСР), от агроминистерството онговориха, че през 2016 г. управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 предвижда изменение в Програмата, с което ще отговори на предизвикателствата, пред които са изправени земеделските стопани:
1. В подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ се предлага включване на нова допустима дейност за инвестиционни разходи, свързани с напояване и отводняване в рамките на земеделските стопанства. С промяната ще се създадат условия за подкрепа на земеделски стопанства, включително от приоритетния сектор „плодове и зеленчуци“ в машини, технологии, съоръжения и оборудване за напояване и отводняване, гарантиращи повишаване на интензивността на производството, съчетано с по-висока конкурентоспособност и предлагане на качествени продукти на пазара.
2. Разширяване на обхвата на подпомаганите едри преживни животни по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“. С изменението се предлага включването на говеда и биволи над 24 месеца за подпомагане при осигуряване на допълнителна свободна подова площ над задължителния стандарт.
Досегашния текст на мярката предвижда възможност за подпомагане при осигуряване на свободна подова площ по подмярка 14.1 „Плащания за хуманно отношение на животните в сектор ЕПЖ“ единствено за телета (говеда на възраст до 6 месеца).
С включването на говеда и биволи над 24 месеца към групите ЕПЖ допустими за подпомагане към подмярка 14.1 „Плащания за хуманно отношение на животните в сектор ЕПЖ“ за осигуряване на допълнителна свободна подова площ допълнително ще се предостави възможност за подкрепа на сектор „Мляко“.
