Трета година българските земеделски производители са притиснати от срива в световните цени на основните култури и в това отношение 2016 година не се очаква да бъде по-различна, което ще повлияе сериозно върху доходите. Това съобщи пред Синор.БГ председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов, коментирайки възможностите за повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие. Преди ден „Клуб Инвестор агробизнес” организира дискусия за развитието на българското земеделие и способността му да оцелява в конкурентната среда, като потърси становища на изявени представили от агросектора, преработвателната индустрия, банковите среди и пазара на земеделска земя.
Спадът в доходите неизбежно ограничава потенциала за инвестиции в земеделските стопанства или на пазара на земя, затова и основните становища гравитираха около тезата как в тези условия европейското подпомагане би могло да се използва най-рационално.
Състоянието на пазара на зърнените култури и кризата в млечния сектор също са два фактора, които натискат инвестиционните намерения, затова и участниците смятат, че е нужна политика, ограничаваща някои парадокси, предизвикали големи диспропорции между отделните отрасли.
„Всички колеги, които инвестираха в земеделска земя, при днешните условия могат да възвърнат своята инвестиция след 20 години, което излиза извън икономическата логика за ефективност на тези инвестиции”, посочи Върбанов. Според световните анализи една инвестиция е ефективна, когато бъде възвърната максимум до 10 години.
В подкрепа на своята теза Върбанов припомни, че при сегашните цени на основните култури всяка инвестиция би била рискова, още повече, че и 2016 г. не дава надежди за добър пазар.
Фермерите са притеснени от спада в цените на пшеницата, чиито котировки на зелено тази пролет са доста под миналогодишните.
Ако миналата година сделките с хлебно зърно на зелено се сключваха на цена от 250 лева за тон, тази година офертите са падали до 220 лева, посочи още Върбанов. В момента цената на тон пшеница от стара реколта се търгува за 260 лева.
„Лоша шега на много колеги ще изиграе и високият размер на рентата и арендата, особено в Добруджа, където нивата й стигнаха много над размера на субсидията”, обясни още Върбанов. Редица арендатори са сключили договори за 10 години с високи ставки на рентата и на практика техните пари отиват у собствениците на земеделските земи, тъй като плащат високи ренти, много по-големи от размера на евросубсидиите.
При спада в световните цени на зърното обаче доходите им намаляват и за да да плащат тези ренти, на практика те ще губят, посочи още председателят на браншовия съюз.
Добрата новина според Върбанов е тази, че през новия програмен период държавата за първи път обяви за приоритетни отрасли животновъдството и зеленчукопроизводството и за първи път задели ресурс за тях, така че фермерите да могат да подготвят бизнес стратегиите си, както това се прави в Европа.
Като бивш земеделски министър с опит, който е в сектора повече от 20 години, Върбанов припомни, че за развитието на зърнопроизводството досега липсваше всякаква политика, в резултат на което се стигна до безконтролното уедряване на някои от стопанствата.
Затова е важно през този период да има прогнозируемост и прозрачност, така че вече утвърдените зърнопроизводители да насочат своите инвестиции към новите приоритетни сектори, които през последните години бяха доведени до почти пълно разграждане.
Венцислав Върбанов призова ръководството на министерството на земеделието да спре наскоро предложените промени, целящи селскостопанските училища да преминат от държавата към общините.
Като припомни огромния проблем с работната ръка в сектора, Върбанов обясни, че общините трудно биха могли да заделят средства за издръжка на техническите училища. И това ще предизвика срив в обучението на средните кадри, които и в момента са дефицитни.
