Сега градинарите се въртят около дръвчетата най-вече с пръскачки. Трябва да получим по-голяма реколта – пръскаме с бордолезов разтвор и акарзин. Ако ни трябват особено големи плодове, радваме дръвчето с карбамид или селитра. Трябва да получим по-красиви и вкусни плодове – подхранваме с фосфорни и калиеви торове. Изобщо за всичко използваме достиженията на науката и при това забравяме един доста ефективен метод – набраздяването на кората”.
Чрез него не само предотвратяваме разпукването на кората, но и подобряваме общото състояние на дървото, повишавайки значително добивите.
Трябва обаче да се подчертае, че методът е добър само за семковите култури (ябълки, круши), тъй като при костилковите раните зарастват прекалено бавно, констатират от електронното издание „Стопанство.
Набраздяването се извършва много просто. Рано напролет с остър нож се правят прорези на ствола и клоните. На практика се получава пунктир – разрези с дължина от 10-15 сантиметра се редуват с промеждутъци от 1-2 сантиметра. По окръжността на дървото разрези се правят на всеки 6 сантиметра – на третата година от южната страна, на шестата – от източната и т. н. Пълният цикъл е 12 години. Може да се сгъсти, но не се препоръчва да се прави по-често от веднъж на 2 години. След набраздяването раните се покриват със слой градински катран.
Градинарите по различни причини се притесняват да използват този метод, въпреки че дори при прорези до дървесината раните зарастват добре и бързо, а стволът става значително по-дебел. А колкото по-дебел е стволът, толкова повече плодове дава дръвчето.
Ползите от набраздяването са много, само че резултатът не идва веднага, а след 2 години.
1. Ускорява се движението на соковете, а вследствие на това се увеличава залагането на плодни пъпки. За сметка на това в годината на набраздяването растежът на клоните ще се забави.
2. Стволовете, поразени от бактериален рак (пригор), корояд и други недъзи, се оправят по-бързо след набраздяването за сметка на мощния изблик на младата кора.
3. С набраздяването можем да предотвратим изтичането на смола, при това дотолкова, че растежът се усилва и плододаването се подобрява забележимо.
Противниците на набраздяването отбелязват, че след него и клоните стават по-дебели, което не ги прави по-здрави, тъй като здравината им си остава същата. Те добавят, че плодните пъпки се увеличават, но това може да се постигне и с не толкова травмиращи дръвчетата методи – например с огъване на клоните.
