Не е невъзможно България да увеличи националното съфинансиране по инвестиционните мерки на програмата за развитие на селските райони (ПРСР), но това може да доведе до още една нулева година за страната. Това е съобщил пред националната конференция на земеделските производители заместник министърът на земеделието Васил Грудев. Предложението за вдигане на бюджетните средства беше направено от председателя на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов, предаде Agrozona.bg.
Целта на браншовиците е да привлекат повече бюджетни средства в подкрепа на агросектора, тъй като през втория програмен период ЕК намали с 20% бюджета на българската ПРСР 2014-2020 г. Деликатно обаче зам. министър Грудев обясни, че подобна промяна по-скоро би навредила на земеделските производители, отколкото да им помогне, защото всяка промяна в условията - та дори и тази за 20-процентно увеличение на българското съфинансиране, трябва да се одобри от Брюксел, а подобна нотификация (разрешение) ще отнеме поне една година.
Известно е, че Еврокомисията намали бюджетите и на други държави-членки на ЕС, но някои от правителствата реагираха навреме и увеличиха националното съфинансиране за сектора. В България това трябваше да бъде политическо решение, но като помним нестабилната среда след падането на първия кабинет на Борисов, когато започнаха преговорите за втория програмен период, земеделието трудно щеше да постигне по-голям процент бюджетно подпомагане. При стагнираща икономика и сега селското стопанство получава достатъчно средства над тези, които се отпускат за социалните сектори.
До този момент годишно за ПРСР и дирестните плащания се отпускат около 300-400 млн. лв.
Българските политици още от времето на Станишев бяха силно против увеличаването на процента съфинансиране по европейското подпомагане за земеделието. Тази нагласа трудно ще се промени, затова и фермерите едва ли биха очаквали допълнителни средства от бюджета, като се знае колко трудно преживяват останалите сектори от икономиката.
За повечето от земеделците е важно да се промени бизнес средата, така че да паднат бюрократичните спънки, най-вече по отношение компетентността на чиновниците, заради чиито пропуски и некадърност не един български фермер е получавал санкции. На този етап ръководството на министерството на земеделието се опитва да промени качеството в работата на българската администрация, което не може да не се отчете като плюс в системата.
Екатерина Стоилова
