Земеделски производители, които имат договори с пчелари или самите те разполагат със собствени кошери, ще получават субсидии за отглеждане на медоносни култури. За целта обаче те трябва да отглеждат поне 2 едногодишни медоносни култури и то максимум върху площ от 1 300 декара. На тези критерии трябва да отговарят кандидатите за субсидии, ако решат от следващата година да получават подобни субсидии.
Самата схема за подпомагане ще се въведе едва след като Европейската комисия одобри българското искане за промени (нотификация) в новата програмата за селските райони, припомнят експерти.
Първата нофикация беше представена в Брюксел в края на миналата година. Целта е средствата да се осигуряват по новото направление на мярка 10 „Агроекология и климат” и да насърчават отглеждането на култури, които са полезни за съхраняването на пчелите в страната.
За да кандидатстват по тази схема, фермерите трябва да отглеждат минимум две медоносни култури, като едната трябва да заема поне 20% от общия размер на площите.
Рапицата не е включена към допустимите медоносни култури, защото няма агроекологичен ефект за почвената структура, посочват още експертите.
Ще има задължителни клаузи, които да залегнат в договорите между растениевъда и пчеларя.
Запазва се е радиусът от 1 километър между пчелина и площите за пашуване.
Много скоро наредбата за медоносните растения ще бъде качена на страницата на министерството на земеделието за обществено обсъждане.
