Въпреки огромните средства от европейските фондове, които влязоха в земеделието през последните десет години, в България липсват ефективни политики, каквито се прилагат в другите източноевропейски държави като Полша и Чехия, например. Субсидиите се разпределят на хектар между арендаторите, което е въпрос на проста аритметика, без да има идея как да бъде запазен средният бизнес в страната. Това заяви в интервю за телевизия „Блумбърг ТВ България” Огнян Буюклиев от Икономическия институт към БАН, анализирайки актуалното състояние в агросектора.
Докато у нас субсидиите са на хекта, в Полша те са на стопанство и там с предимство се ползват интегрираните проекти. За пример Буюклиев даде подкрепата за млечния сектор, където еврофинансирането за дадена мандра се отпуска само при сключени договори с животновъди от района, като по този начин се защитава родното фермерство. „Затова днес полските фермери отчитат огромен ръст в производството на мляко, а българските мандри правят сирене със суровина от Европа”, добави икономистът.
Според експерта именно липсата на тези държавни политики у нас са довели до спад в производството и до дефицити от български плодове, зеленчуци, мляко, месо и преработена продукция.
Нещо повече, дори хлябът вече се прави от вносни заготовки вместо от българско брашно и това е масова практика. Зърното се изнася като суровина в Европа, а 40 на сто от суровината за хлебната ни индустрия се внася от Европа, където хлябът масово се произвежда от подобни хлебопекарни смески, посочи икономистът.
Едва сега администрацията осъзна, че изнасяйки само суровини, не допринася за ръста на брутната добавена стойност от земеделието.
„Именно затова българското зърно се изкупува от европейски компании, които го препродават в арабския свят, защото това са реалните пазари. Поради ниското глутеново число на българската пшеница нашата продукция е е търсена именно там”, припомни Буюклиев. И посочи, че тези пропуски в логистиката са причина за обезценката на труда на българския зърнопроизводител.
Коментирайки тенденциите на масови фалити на стопанства в Европа, изнесени неотдавна от статистиката, Буюклиев припомни, че за 10 години стопанствата в ЕС са намалели от от 10 милиона на 6 милиона. За същия период броят на земеделските стопанства в България са намалели с 62%, което е ярък пример за кризата в сектора.
Единственият изход от тази ситуация според Буюклиев е в новите политики, които се обещават за насърчение на малкия и среден бизнес и които би трябвало да проработят, вместо да остават на книга. Чрез родния туризъм българските качествине храни биха могли да достигнат до чужденците, посещаващи България. Ако разбира се, има защита на родната продукция.
