Въпреки намерението на еворпейските политици с позеленяването на агросектора да се ограничи вредното влияние от индустриалното производство върху природата, учени прогнозират, че ефектът от това подпомагане ще бъде почти незначителен през новия програмен период, който приключва през 2020 г. Все повече се изострят и дискусиите в европейските институции, като везните клонят към намаляване на субисидиите за земеделие и селски райони след 2020 г. Затова и преговорите по бъдещата селскостопанска политика вървят към увеличаване на помощта за реакции при кризи, отколкото досегашното подпомагане. Това посочва Божидар Иванов от Института по аграрна икономика в доклад, изнесен по време на втория форум, организиран от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) към Институт по аграрна икономика.
Във форума участваха научни работници от САЩ, Ирландия, Полша, Македония, Холандия, Сърбия и Босна и Херцеговина, които дискутираха значението на новата политика в подкрепа на земеделието.
Преди присъединяването на България в Европейския съюз през 2007 г. делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт на страната (БВП) е бил 6%. През 2008 г. този дял достига 6,9%, за да падне през 2009 г. до 4,8%. До 2014 г. той поддържа стойности малко над 5%.
Интересни са стойностите за брутния продукт и междинното потребление в селското стопанство, които от 2010 г. до 2011 година растат, но след това се отчита трайно намаление. Или ако през 2011 г. и 2012 г. брутният продукт на агросектора по цени на производител е бил около 4,4 -4,8 млрд. лв., то след 2013 г. рязко спада. През 2014 г. се изчислява на 4 млрд. лв.
Показателят за съотношението на брутната добавена стойност от сектора към бюджета на директните плащания също са показателни за слабия ефект от европодпомагането.
От 2007 г. до 2014 г. субсидиите са нараснали от 280 млн. евро на 610 млн. евро. В същото време обаче брутната добавена стойност на сектора по цени на производител на два пъти отбелязват спадове. Първият голям срив е от 2008 до 2009 г., когато брутната стойност пада от 1,850 млрд. евро на 1,3 млрд. евро.
До 2013 г. има леко покачване, което достига пика си от 1,7 млрд. евро брутна стойност. Веднага след това обаче следва поредно намаление и през 2014 г. агросекторът носи брутна добавена стойност от 1,6 млрд. евро
За периода на членството на България в ЕС интерес представлява и развитието на растениевъдството, което благодарение на евросубсидиите сравнително се запазва.
Както нееднократно е посочвано в анализите, единственият плюс от това подпомагане е за производството на зърнени и индустриални култури като слънчоглед, рапица и др.
И ако през 2007 г. зърнопроизводството е държало под 29% от брутната продукция в растениевъдството на страната, то през 2014 г. този дял достига 46%. При слънчогледа, рапицата и др. делът се покачва от 20% на 32%.
За седемте години на членство сериозен срив отчитат зеленчукопроизводителите.
През 2007 г. производството на пипер, домати, картофи и др. е съставлявал 30% от дела на растениевъдството, като този дял е превишавал дори този на зърнените култури. Седем години по-късно обаче зеленчукопроизводството се е сринало до 8%.
Неслучайно през новия период усилията се насочват именно за подпомагане на градинарството, което е известно със совите традиции.
При плодовете сривът е по-малък – от 14% през 2007 г. до 9% дял в растениевъдството през 2014 г.
За да може да се развиват последните два отрасъла, е от изключителна важност да се увеличат иневстициите в напояване, се посочва в отчета. Тъй като хранителната индустрия е силно повлияна от вносните суровини, през този период вътрешното производство се нуждае от сериозно подпомагане, се посочва още в анализа.
