Само българският потребител е в състояние да промени сегашното положение на пазара на храни, където доминират евтините и не дотам качествени продукти. Когато липсва информация за ползите или вредите от предлаганото меню, тогава и клиентът е ограничен в правилния избор. Защото ако детето ви чете и знае за вредното влияние на солта в чипса или за консервантите в газираните напитки, тогава само би посегнало към пресните зеленчуци, плодове или домашно приготвените сокове. И когато рекламите ви заливат с повърхностна информация, то естествено възниква въпросът защо училището или семейството да не насочват сами вниманието към проверените суровини.
Към тези изводи насочиха вниманието участниците в първата дискусия на тема "Храни без рани", организирана от Френския институт в България и Центъра за култура и дебат "Червената къща" и посветена на здравословните храни и достъпа им до пазара.
Срещата постави началото на дебати, свързани с представянето на европейския опит в областта на биопроизводството и продажбата на традиционни храни, чието развитие набира все широки мащаби в държави като Франция, например. Където годишните обороти от продажба на биологични храни достигат 4 милиарда евро.
Не че българският потребител не е запознат с предимствата на чистото производство. Напротив, интересът расте. Важното е хората да си припомнят, че преди 100 години населението по целия свят се е хранело биологично и едва с появата на така нареченото конвенционално, сиреч химическо производство, индустриите тръгнаха да променят вкусовите навици на съвременниците. В тази връзка фермерът и винопроизводител Филип Харманджиев фокусира вниманието върху българския консуматор, който единствен би въздействал върху пазара, насочвайки своите вкусове към качествената храна.
Подобно мнение застъпи и Любомир Ноков от "Хармоника органик фудс", който припомни огромните трудности при налагането на биопродуктите на пазара, срещани през осемте години от съществуването на компанията.
Тази картина обаче постепенно се променя и днес страната вече има законодателство за директните доставки от фермите и наченки на фермерски пазари, благодарение на които дребните стопанства постепенно намират достъп до потребителя, посочи Ноков
Според френските експерти българското биопроизводство би набрало скорост с развитието на организациите на производителите, каквато е практиката във Франция. За да гарантират, че производството наистина е биологично, тези организации контролират продукцията на колегите си съвместно с държавните органи, посочи Марк Чимичиян, директор на отдел за научни изследвания в Националния институт за изследване на земеделието в Авиньон.
За разлика от българските фермери колегите им от Франция са започнали развитието на биопрозвоството още през 80-те години на миналия век и днес годишно тези култури заемат 10 милиона декара, съставляващи 4% от обработваемата земя във Франция. Близо 6% от фермите в страната са регистрирани като биопроизводители, сочи статистиката.
И понеже пазарът все повече търси качествената биопродукция, затова и френските специалисти са сигурни, че и в България потребителите постепенно ще наложат изискванията си към производството на чисти храни.
