Световният пазар на зърно се променя както по отношение на структурата на производство на основните култури, така и при направленията на основните износни потоци, посочва в свой анализ електронното издание КазахЗерно. Първият показател, подкрепящ това твърдение, е регионализацията на производството в много държави, най-вече при пшеницата. На световния пазар възможностите за износителите на зърно са все по-ограничени.
Много държави, които са традиционни вносителки на пшеница, положиха усилия за възможно най-пълно самозадоволяване с тази важна зърнена култура, която е основен компонент и материал за широк асортимент от хранителни стоки.
Традиционни вносители на зърно като Египет, държавите от Югоизточна Азия, Индия и Китай свиват вноса и все повече разчитат на вътрешните си резерви. Нещо повече, държави като Индия и Пакистан периодично - а напоследък и постоянно – действат като износители на зърно, въпреки че пазарът е пренаситен с доставчици и практически не се разширява. На този фон свръхпредлагането се проявява с пределна яснота и принуждава износителите да се конкурират здраво на международните пазари, понижавайки цените.
Съперничеството за дял на пазара се изостри, след като обилните реколти през последните няколко години доведоха до препълване на хранилищата със зърно. По данни на базирания в Лондон Международен съвет по зърното най-големите запаси на пшеница за последните 30 години навсякъде тласкат цените надолу, а не се вижда фактор, който може да обърне тенденцията. Последната прогноза на американското министерство на селското стопанство за световната реколта от пшеница бе коригирана в посока към повишение до 726,545 млн. тона от 721,956 млн. тона месец по-рано.
Предвижданията за потреблението обаче бяха увеличени само до 714,737 млн. тона от 714,2 млн. тона, а очакванията за обемите на световната търговия със зърнената култура бяха свити с над 1 млн. тона до 156,837 млн. тона. Всичко това обуслови ръста при прогнозата за крайните запаси до 221,465 млн. тона от 219,813 млн. тона месец по-рано.
Понижаването на цените засегна не само зърнените култури, но и произвежданите от тях продукти. През август бе отчетен най-резкият спад на месечна база на Индекса на цените на хранителните стоки, изчисляван от Организацията за земеделие и прехрана, от декември 2008 г. досега. Индексът представлява средно претеглен показател, отразяващ промените в цените на 5 основни групи хранителни стоки: зърнени култури, млечни и месни продукти, растителни масла и захар.
От организацията изтъкнаха, че понижаването на цените на хранителните стоки се запазва като тенденция в продължение на почти година. За този спад допринесоха и поевтиняването на енергоносителите, опасенията за последиците от сътресенията в китайската икономика и големите запаси от храни.
„През август 2015 г. индексът се понижи с 5,2% в сравнение с юли, достигайки 155,7 пункта.На практика при всички основни хранителни стоки е отчетено понижаване на цените”, обявиха оттам. При зърнените култури понижаването на индекса е със 7% в сравнение с юли и с 15,1% спрямо август 2014 г. освен това организацията преразгледа прогнозата си за световните запаси от зърнени култури след края на сезон 2015-2016 г. в посока към повишение с почти 12 млн. тона в сравнение с направените предвиждания само месец по-рано, а причината е в по-оптимистичните очаквания за реколтата.
Най-забележимо е преразпределянето на пазара на пшеница при двата най-големи доставчика – Русия и САЩ. Двете страни се борят за купувачи, като за момента руската пшеница има предимство. Доставчиците от страната се възползват от предимствата на слабата национална валута и понижаващите се цени за морските превози, които им дават възможност да подкопаят позициите на повечето си конкуренти, осигурявайки с 16% по-ниски цени в сравнение с компаниите от САЩ, отбелязва агенция „Блуумбърг”.
Понижаването на цената на петрола нанесе сериозен удар по руската икономика, а през последната година рублата загуби 45% от стойността си и това е най-силното обезценяване сред всички валути в света. То обаче направи руския износ по-конкурентоспособен.
Традиционни купувачи на американска пшеница все по-често пазаруват зърно от Русия. Например Нигерия, една от големите африкански икономики, която някога бе сред основните купувачи на американска пшеница, през последните 5 години сви доставките от САЩ почти наполовина.
Днес делът на вноса на пшеница в Нигерия от Черноморския регион, включително от Русия и Украйна, достига 17%, докато само преди 2 години бе едва 1%, сочат данни на министерството на селското стопанство на САЩ. „Руската пшеница е много по-евтина. Покупките на зърно от Русия ще нарастват. На практика предимно селското население на Нигерия не е в състояние да си позволи продуктите, приготвени от американско зърно”, смята Гафай Ибрахим Усман, временно изпълняващ длъжността посланик на Нигерия в Москва.
През миналия сезон Мексико е закупила със 7,5% по-малко пшеница от САЩ, а продажбите от началото на настоящата маркетингова година, започнала на 1 юни, са паднали с 29%, добавят от американското министерство и отбелязват, че делът на вноса от Черноморския регион за последните две години е достигнал 12% при положение, че преди това страната изобщо не е доставяла пшеница оттам.
Американското надмощие на международните пазари отслабва в продължение на вече две десетилетия, а доставките от Черноморския регион нарастват. „Очевидно е, че на първо място това е въпрос на цена. Черноморският регион предлага качествено зърно на добра цена, а цените в САЩ са на практика твърде високи, за да могат да бъдат определени като оправдани”, заяви Ейми Рейнълдс, старши икономист в Международния съвет по зърното.
