Дейвид Креспо, фермер от Португалия, счита, че постоянните пасища са „изключителен ресурс“, който може значително да подобри производството на животинска продукция. Отглежданите обичайни треви изискват много наторяване с азот, а в същото време не осигуряват достатъчно протеин за животните. Креспо е разработил система за интегриране на бобовите култури в пасищата, което означава, че той не е използвал азотен тор на своите пасища в продължение на 25 години. Неговият опит е представен от Института за агростратегии и иновации, който ползва информацията от европейския информационен сайт за агроновини.
Страстта на Дейвид към пасищата започва, когато се присъединява към Plant Improvement Station (INIA) в Елваш, Португалия. В онези дни не е имало засети пасища в системата на португалското земеделие.
Фермерът вярвал, че това може да се промени, тъй като почвата и климата в Португалия обикновено са по-адаптирани за пасища, отколкото за отглеждане на зърнени култури. Това слага началото на изследователската му кариера върху пасищата и фуражите. В днешно време Дейвид е също толкова пристрастен към постоянните пасища и е член на Фокус групата по постоянните пасища към Европейското партньорство за иновации.
ВДЪХНОВЕНИЕ, НАБЛЮДЕНИЕ И ИЗСЛЕДВАНИЯ
През 1965г. Дейвид, изследовател по това време, посещава някои южни райони на Австралия. Той остава впечатлен от успеха, който фермерите са постигнали за възстановяване на почвите, изтощени от прекомерно отглеждане на зърнени култури. Това е станало чрез отглеждане на бобовите култури Sub-Clovers and Medics (и двете със Средиземноморски произход), за подобряване на пасищата.
Обратно към Португалия, където почвата също била суха и с недостиг на азот. Дейвид видял какво ни е предоставила природата и обмислил предимствата, които могат да се получат, ако се допълнят природните дадености на пасищата с бобови култури.
От своя опит и научни изследвания обмислил възможни смески от различни видове и различни сортове култури, които да отговарят на местните почвени и климатични условия. Той вярвал, че това ще увеличи продуктивността и устойчивостта на своите пасища.
Ефективната симбиоза с азотфиксация е ключов фактор за повишаване на производителността на ниска цена. За всяка бобова култура има конкретен и ефективен щам на Rhizobium (инокулант), който е необходим, за да се фиксира успешно азотът в почвата, така че преди създаването на определена смес, семената трябва да се инокулират.
Тогава Дейвид започнал да мисли как да поддържа дълготрайни и продуктивни пасища. Освен, че осигурил подходящи фосфорни торове, Дейвид трябвало да включи и не азотфиксиращи растения (треви), които щели да използват допълнителния азот, фиксиран от бобовите растения.
Това са елементите, които го вдъхновяват да създаде концепцията за „Биоразнообразни постоянни пасища богати на бобови култури“ (BPPRL), допълнена с „Биоразнообразни фуражни култури богати на бобови растения“ (BFCRL) .
ОТ ИДЕЯ В ПРАКТИКА
Няколко години по-късно Дейвид Креспо има възможността да създаде такъв тип пасище в собствената си ферма във Вайамонте, Португалия. Първоначално започнал с 42 ха и от тогава площта е нараснала до сегашните размери от 264 ха от BPPRL, напоявани само от дъждовете и 80 ха от BFCRL, с осигурено частично напояване.
С тази иновация фермата е била в състояние да увеличи първоначалните 300 мериносови овце до сегашните 2 200 овце за мляко от породата Асаф. Както и това, че пасищата BPPRL са четири пъти по-богати на органични вещества, които са довели до поглъщане в почвата на значително количество въглероден диоксид от атмосферата.
Това е оказало положително въздействие върху контролирането на почвената ерозия и увеличаването на капацитета за задържане на вода в почвата.
„ Имах цел да предоставя инструмент на земеделските производители за прилагането на моята философия за устойчиво подобряване на пасищата и производството на фуражни култури, базирани на бобови култури и биологична азотфиксация“, обяснява Дейвид. И това е причината, заедно със синовете си, да създаде своята фирма Fertiprado.
На база на знанията, опита и страстта на Дейвид и с помощта на широката му мрежа от контакти с индустрията за семепроизводство в Австралия, Нова Зеландия, САЩ и някои европейски страни, Fertiprado сега се развива и насърчава BPPRL.
Според него, тези пасища имат важна роля за увеличаване на производство на животинска продукция на ниска цена и положителни последици за околната среда, всичко което води до повишаване на икономическата стабилност на земеделските производители.
ИСТИНСКИ ФЕН НА ПАСИЩАТА
Дейвид е напълно убеден, че постоянните пасища имат много важна роля за запазването на екосистемите, производството на месо и мляко с високо качество, запазване на населението в селските райони, както и безценен принос към благополучието и здравето на нашата планета.
В някои области, отказването от поддържането на пасища поради липса на рентабилност, е рисково и затова трябва да се насърчават и да се прилагат мерки за подобряване на продуктивността на пасищата.
Изследователските усилия трябва също да бъдат стимулирани, така че да доведат до намирането на подходящи решения за определени места, които са с нисък потенциал. „Това наистина са най-големите предизвикателства, на които трябва да се обърне специално внимание, ако искаме да продължим да се възползваме от този изключителен ресурс“ , заключава Дейвид.
Дейвид Креспо е работил като земеделски производител в продължение на 30 години. Преди това той е бил изследовател в Plant Improvement Station (INIA) в Елваш, Португалия, и като консутлтант към Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) като специалист по средиземноморски и субтропични пасища. Като такъв е работил в Африка, Западна Азия, Централна и Южна Америка. През 1990 г. заедно със своите синове създава компанията Fertiprado. 25% от персонала на фирмата се занимава с научноизследователска и развойна дейност, фокусирана върху нови сортове и видове растения (треви) за пасища, както и подобряване на използването на фосфор от корените на растенията. Сега той е пенсионер и е оставил управлението на сина си, но той продължава да разработва нови идеи, както в самото начало.
