Сечите на вековни гори са сред най-големите опасности за съществуването на изчезващи видове птици като глухаря, трипръстия и белогърб кълвач. Това показва изследване по проект „Планове за действие за глухар, трипръст и белогръб кълвачи“, финансиран с евросредства. Проучванията са проведени в периода 2013-2015 година и са едни от най-мащабните в защитените зони, където видовете са разпространени. За глухаря са изследвани 11 защитени зони (Рила, Западни Родопи, Пирин, Триград - Мурсалица, Добростан, Славянка, Западен Балкан, Персенк, Централен Балкан, Средна Гора и Витоша).
За белогърбия кълвач са проучени 19 защитени зони (Рила, Централен Балкан, Добростан, Западни Родопи, Средна Гора, Камчийска планина, Западен Балкан, Пирин, Странджа, Триград – Мурсалица, Сините камъни – Гебенец, Батова, Врачански Балкан, Славянка, Витоша, Персенк, Комплекс Ропотамо, Бяла река и Понор).
За трипръстия кълвач данните са от 6 защитени зони в Рила, Пирин, Западни Родопи, Триград – Мурсалица, Персенк и Витоша.
Данните сочат, че тези местообитания гнездят 222 глухари, има още 201 находища на белогръб кълвач и 78 на трипръст кълвач.
Един от основните изводи е, че все още много местообитания се намират извън защитени територии и зони. Тази тенденция е особено критична за трипръстия кълвач, който е с обща популация не повече от 90-130 двойки в цялата страна. От тях 55-60 двойки са в защитени територии, което е едва 39-43 % от всички екземпляри - недостатъчно голям процент за дългосрочното оцеляване на вида у нас, предупреждават експертите.
Не по-малко тревожна е съдбата и на белогърбия кълвач, който въпреки че е значително по-разпространен от трипръстия си събрат и наброява 700 – 1100 двойки на нашата територия, навсякъде е рядък и малочислен, с изключение на сърцевинните зони на неговото разпространение у нас – Централна Стара планина и Странджа.
По отношение на третия вид глухаря данните показват, че около 18,55% от ключовите места са в територии извън мрежата от защитени зони. Този проблем се усложнява и от липсата на адекватно управление на голяма част от находищата на трита вида в Натура 2000 и в повечето от защитените ни територии.
Всичко това налага специално внимание и опазване на популациите на изчезващите птици, особено на тези извън защитените територии и спешни мерки за предотвратяване на опасностите, които застрашават оцеляването им.
Като едни от най-сериозните от тях се определят масовото унищожение на вековните гори и почистването на мъртвата дървесина от гората, вкл. и чрез санитарни сечи, подмладяване на гората и др. горскостопански дейности, стана ясно на пресконференцията.
Възобновителни сечи, имащи практически характер на голи сечи, са унищожили много от подходящите местообитания на белогърбия кълвач в Котленска планина, Западна Стара планина, Родопите, ПП „Странджа“, ПП „Българка“ и ПП „Беласица“. Интензивните сечи в запазените иглолистни масиви пък са довели до значително съкращаване на пригодните местообитания на трипръстия кълвач. Същото се отнася и за глухаря.
Затова експертите от БФБ предлагат сериозни мерки за предотвратяването на изсичането на вековни гори, заложени в Планове за действие за глухар, трипръст и белогръб кълвач, които трябва да бъдат одобрени и приети от Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните.
Според еколозите трябва да се въведе забрана за извеждане на сечи в „стабилни токовища“ на глухари – с над 5 токуващи мъжки; определяне на 10% вековни гори във фаза на старост, които да бъдат опазвани в Натура 2000 без никакви сечи; на територията на природните паркове, в които се намират видовете да не бъдат планирани сечи с интензивност над 10 %; преустановяване на изсичането на дървета с кълвачеви или естествени хралупи; при изготвяне на нови планове за управление на националните и природни паркове, защитени местности и резервати всички известни гнездови находища на белогръб и трипръст кълвачи да бъдат включени в най-строгата зона на опазване и др.
Друга група от мерки определя необходимостта от спешното обявяване на защитени зони, в които видовете преобладават. Такава, безспорно е т.нар. ЗЗ Рила буфер, която остава необявена вече 6 поредна година.
В нея се намират значителни находища на белогърбия, трипръстия кълвач и на глухаря и без нейното обявяване те няма да могат да бъдат запазени. Разработване и приемане на планове за управление на защитени зони важни за опазването на белогърбия и трипръстия кълвач също ще подпомогне защитата на видовете да престане да бъде само „на хартия“, както е в настоящия момент.
Опазването на местообитанията на тези три вида изискват поддържането на строги и конкретни параметри на гората, свързани с нейната цялост, пълнота, възраст, наличие на мъртва дървесина и др. Тези изисквания са по-строги от изискванията на редица други животни и тяхното опазване ще бъде от полза и за много други видове птици, бозайници и други организми. Затова и те са определени като индикатори за високо биоразнообразие или „umbrella species“. Поради рядкостта си и красотата си глухаря, белогърбия и трипръстия кълвач могат да се превърнат в любим туристически обект и да привличат туристи от цял свят, които да идват да ги снимат и наблюдават. Това би донесло значителни приходи на страната ни, но за да се случи, трябва да ги запазим.
