Икономисти от неправителствената организация ИнтелиАгро проучват състоянието на българското млекопроизводство за последната година, търсейки отговори на въпроса за факторите, влияещи върху кризата в сектора. Farmer.bg публикува пълния текст на изследването, в очакване на становища по изразените експертни тези.
През последните месеци напрежението сред част от животновъдите расте. То е подклаждано от ниските изкупни цени на млякото, но и от откровено манипулативни изказвания на водещи фигури в сектора и дори на отговорните фактори. Публичното говорене за кризата в отрасъла прерасна в истерия, привиждане на европейска конспирация срещу българското говедовъдство, стигна до Брюксел и се върна разочаровано при все, че получи и силен политически гръб. Усиленото разпространение на митове и легенди цели покрай зомбирането на общественото мнение да се изтъргуват нови привилегии, а далеч по-неуспешното лобиране в Брюксел да доведе до допълнителна финансова помощ.
Мит 1 – Ситуацията е критична, млякото се продава под себестойност
Безспорно времената са трудни, но дали наистина положението е толкова тежко? Изкупната цена на литър краве мляко се понижи до средно 52 ст./литър през юли по данни на ЕК. Това представлява спад от 16,5% от началото на годината и 22% спрямо юли 2014 година.
Подобни процеси се наблюдават и в ЕС, където понижението на цените от началото на годината е значително по-бавно, но на годишна база е почти същото – 23% надолу юли 2015 г. спрямо юли 2014 г.
Само по себе си понижението на изкупните цени не е толкова страшно, ако е съпроводено със съответното понижение при производствените разходи. А производствените разходи (основно фуражи и в доста по-малка степен горива) спадат плавно от началото на 2013 година.
Средствата, необходими за изхранването на една високопродуктивна крава от тогава насам са се понижили с близо 17% - от 11 лв. на ден до 9 лева. Цената на дизеловото гориво пък се е понижила с близо 14% без да калкулираме ефекта от ваучерите за гориво, които земеделци и животновъди ползват от 2014 година.
Можем да приемам, че суровините съставляват средно около 65% от производствените разходи в говедовъдството, като по този начин оставяме известен толеранс за по-малките ферми. Така можем да видим, че дори при сегашните изкупни цени на суровото мляко то все още е рентабилно като себестойността му е малко над 43 стотинки на литър.
Тук е мястото да споменем, че изкупната цена на млякото достигна исторически връх в световен мащаб през 2014 г. Той в голяма степен беше следствие от последния пик на цените на зърнените култури, съответно на фуражите през пазарната 2012/13 г. Т.е. спадът, който наблюдаваме през тази година е сравнително голям, но той е от много висока, дори неустойчива база (както беше и с високата цена на зърното) и корекцията е колкото нормална, толкова и очаквана.
Спадът в цената на млякото е глобална тенденция, която се наблюдава и в останалите основни производствени райони на света, като в САЩ например, спадът спрямо миналата година е 32%.
Всъщност маржът просто се е свил, или иначе казано на говедовъдите (както и на зърнопроизводителите по-рано) им харесаха високите цени и сега не искат да свикнат с приземяването.
Мит 2 – За всичко е виновно руското ембарго
От казаното по-горе трябва да е станало ясно, че зад спада на цените на млякото стоят фундаментални причини. Към тях могат да се добавят още няколко – свиването на търсенето от Китай, който е основен двигател на световните пазари; отпадането на млечните квоти в ЕС от 1 април 2015 г. (мярка, за която беше отдавна известно, но на която никой в България не гледаше сериозно до тази година), очаквано с нетърпение от фермерите в някои европейските държави, които се подготвиха своевременно да увеличат производството си; руското ембарго.
От всички изброени последното може би има най-несъществено влияние върху цените. Добилата широка популярност теза, че Общият европейски пазар е залят със стока, която не може да се реализира в Русия, щеше да изглежда смислена, ако данните за външната търговия с трети страни показваха спад. Това въобще не е така.
Производителите в ЕС са изнесли повече мляко и млечни продукти между август 2014 и април 2015 (периода на руското ембарго, за който са налични данни на Евростат) спрямо година по-рано, или 2,72 млн. тона спрямо 2,62 млн. тона, което е ръст от 4%. Данните говорят, че въпреки затварянето на руския пазар са намерени нови ниши за европейската продукция извън пределите на Общността. На този фон е трудно да се защити тезата, че цените в ЕС спадат заради невъзможността да се реализира продукцията, предназначена за Русия.
Мит 3 – България е залята с евтин внос
Що се отнася до това твърдение, то също е доста спорно. Ръст на вноса на прясно мляко наистина има и той е чувствителен – с 40% за последното деветмесечие (окт. 2014 – юни 2015 г.) спрямо година по-рано. Количествата, обаче не са толкова големи в абсолютно изражение – 18 хил. тона, и дори темпът да се запази до края на годината, общото количество вносно мляко ще се запази около стандартните през последните години 5% от преработеното в мандрите.
Това едва ли е кой знае какво събитие, като се има предвид, че по-евтино мляко (и то с постоянно качество, което все още е проблем за част от българското) от години се внася от Унгария и Румъния. И в момента, в шест европейски държави изкупните цени на суровото мляко са по-ниски спрямо тези у нас – това са Чехия, Румъния, Унгария и Балтийските републики.
Прави впечатление, че 12% от вносното мляко е пакетирано и готово за консумация, което може да се обясни с високата цена на българското прясно мляко в търговската мрежа в страната. Т.е. тук проблемите се крият по веригата преработвател – търговец вътре в страната.
За сметка на това обаче, вносът на концентрирано мляко спада с над една трета за същия период, достигайки едва 24 хил. тона.
Подобна е и ситуацията при вноса на различни видове сирена, който също бележи спад през разглеждания деветмесечен период от 7,2%. При това положение твърденията, циркулиращи напоследък в различни медии, че само 30% от кашкавала в магазините бил български, са смешни. Съотношението е по-скоро обратното, като чуждите сирена едва ли заемат повече от една пета от пазара.
Мит 4 – Загубите от руското ембарго са 82 млн. евро
Като от тях 44 млн. евро се падали на млечния сектор, в което се смятали и косвените загуби. Ако досега коментирахме твърдения, лансирани от бранша, то тук вече става въпрос за официална информация на Министерство на земеделието. Как, питаме се ние, е изчислена зашеметяващата сума от 44 млн. евро в сектор „мляко“, при положение, че износът на мляко и млечни продукти за Русия никога през ХХI век не е достигал дори мизерните 2 млн. лева на година.
Единственият начин, по който може да се достигне до това число е като умножим количеството легално предадено в мандрите мляко от малко под 500 000 000 литра по разликата от 18 стотинки между пика на изкупната цена на млякото пред 2014 г. и цената днес. Така получаваме сумата от 88 млн. лева, която съвсем случайно съвпада с цитираните 44 млн. евро. Само че, както вече стана ясно, тази разлика в цената се дължи най-малко на руското ембарго.
Дали отговорните лица в МЗХ са се поддали на нечии внушения и на тази база обосновават искането за спешна европейска помощ за млечния сектор? Не е за учудване, че тези искания не бяха посрещнати с добро око в Брюксел. И изобщо можем ли да разчитаме, че с подобен подход някой там ще гледа сериозно на България?
Разпространяването на подобни манипулации в сектор „мляко“ в общественото и политическо пространство цели да замете истинските проблеми в отрасъла под килима. Докато това се случва, единственият резултат ще бъде задоволяването на частни интереси, докато говедовъдството като цяло ще продължава да затъва.
Подчертаваме, че това е средна цена за страната. Това, че някой получава 45 стотинки не означава, че друг не получава 55 или дори 60 стотинки за литър. Цената варира в зависимост от количеството и качеството на суровината, доколко те са постоянна величина или варират в отделните месеци, транспортни разходи и лоялните партньорски взаимоотношения (а не постоянното местене от мандра в мандра за 2 стотинки разлика в цената на литър)
За да изчислим средствата, необходими за изхранване на едно високопродуктивно животно сме избрали една от многобройните рецептури, която се използва в много от първокласните ферми в страната и количеството на отделните компоненти сме умножили по цената на производител на НСИ. Рецептата е базирана основно на силаж и на концентрирани фуражи, и изпълнението ѝ е сравнително скъпо. Същата хранителна стойност може да се получи и от други комбинации на различни фуражи. Тя включва 25 кг. царевичен силаж, 12 кг. концентриран фураж (пшеница, ечемик, царевица, слънчогледов шрот), 4 кг. сено плюс стандартните хранителни добавки и е достатъчна за постигането на над 30 л. дневна млечност (за високата млечност значение имат и други фактори, като генетични заложби, създаване на подходящи условия и грижа за отглеждане на животните и пр.). Трябва да се има предвид, че подобно хранене и млеконадой имат сравнително малко ферми в страната и то трябва да се разглежда като оптимално. Повечето производители хранят по-малко, разчитайки и на паша (въпреки че според нас това е неефективно в българските условия) и получават значително по-малко мляко от животно при два до три пъти по-ниски разходи за храна.
