Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски общности. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Светата църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта не е докоснала Благодатната като възвръщане на пръстта към земята, а духът - на Бога, който ни го е дал.
"Победени са законите на природата, защото в Богородица са съчетени девството с Рождеството и смъртта със живота", прогласява християнскатацърква. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Богородица винаги е спасявала своето наследие.
Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на източника на живота, като Негова майка, която с молитвите си избавя от смърт земните души и със своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.
Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от светите апостоли. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602).
От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста - някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август.
Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.
Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче.
Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!"
И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.
В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.
На Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
