Лесовъди, общински служители и природозащитници установиха голямо биоразнообразие от билки в Странджа. Анализът беше представен на среща, организирана на територията на Държавното горско стопанство в Царево. Експертите направиха оценка на запасите на лечебните растения и преглед на нормативната рамка, свързана със защитата на лечебните растения. Основните нормативи са Законът за лечебните растения, Законът за горите, Наредбата за правилата за събиране на билки и др. Представител на Българската академия на науките запозна участниците с възможностите за определяне на ресурсите от лечебни растения – видове, местоположение, типове местообитания, състояние на находищата, в т.ч. тяхното картиране – картна основа, локализация и снемане пространствени данни, паспортизация и ГИС-обработка.
Според експертите, за да бъде запазен растителният оазис, той трябва да бъде старателно описан и паспортизиран. Необходимо е да се определят приоритетни за картиране и количествено оценяване лечебни растения на територията – групи консервационна значими лечебни растения и видове със стопанско значение.
Участниците в обучението имаха възможност да се запознаят на терен с начините за картиране и определяне на запаси от лечебни растения.
На територията на Природен парк „Странджа”се срещат растения от умерения пояс, от Предна Азия, Кавказ и от Средиземноморието. В Странджа се срещат и много редки и интересни билки.
От средата на XX век е прекратено изсичането на тиса и голите терени са залесени с черен, бял бор и дугласка ела.
Друг рядък вид е лавровишнята, която образува малки групи в подлеса на гори от източен бук в района на град Малко Търново.
Във влажни сенчести долове рано напролет могат да се видят красивите виолетови цветове на пролетната циклама (ботурче).
По такива места рядко се срещат снежното кокиче и изтравничето, които също са защитени билки.
По сухи варовити терени в планината са установени две находища на друг защитен вид – сирийски чай. По външен вид и лечебни качества това растение е сходно с пиринския (мурсалски) чай. Двете растения са въведени в култура и е забранено събирането им в природата.
В Странджа се срещат и билки с ограничителен режим на ползване. В буковите гори се среща лудото биле, което расте по разсветлени горски поляни и в сечищата. По открити сухи и варовити места растат тревистият зимзелен, зайчата сянка и бодливият залист.
В планината са установени разнообразни билки, които имат по-широко разпространение в страната. По влажните сенчести райони се срещат сладка и мъжка папрат, дебрянка, дълголистна мента, хвощ, горска пищялка, незабравка, бръшлян и др.
По сухи и варовити терени растат по-топлолюбиви билки като мащерка, вратига, бял и жълт равнец, миши уши, полска белоочица, синя чубрица, жълт кантарион, лечебен камшик, еньовче и други. По буренливи места най-често се срещат тревист бъз, репей, коприва, синя жлъчка, мехунка, лечебна върбинка и други. От дърветата и храстите, които се използват в народната и официалната медицина, са установени дрян, липа, шипка (кучешка роза), смрадлика, ясен, глог и други.
Срещата на тема „Лечебните растения в Странджа” е последна от планираните обучения за лятото на 2015 г. по проект „Горите на орела“, по програма LIFE +.
