Иран е въвел вносни мита върху пшеницата и ечемика, сочи документ на правителството на страната, с който се установяват нови правила и до който са се добрали от Ройтерс. От агенцията констатират, че по този начин умират в зародиш надеждите за разширяване на търговията след постигнатото през тази седмица споразумение между ислямската република и западните държави за иранската ядрена програма.
От документа става ясно, че митото върху вноса на пшеница е в размер на 1 500 риала за килограм, или между 45 и 50 долара за тон, а това прави доставките от чужбина неизгодни, заявиха търговци от бранша. То ще действа в продължение на една година, а митото върху вноса на ечемик – до 22 септември, пише още в документа. Според търговци вносното мито се отнася за всички частни вносители, търговци и мелници, но в документа е отбелязано изрично, че то не важи за държавните агенции за внос „Иранска правителствена търговска компания” и „Държавна компания по въпросите на логистиката в животновъдството”.
„Митото върху вноса показва, че Иран не изпитва належаща нужда от внос и е в достатъчно комфортна позиция по отношение на предлагането, за да подкрепя фермерите си чрез свиване на вноса. То сочи също, че не могат да се очакват големи покупки на пшеница от Иран след споразумението за ядрената програма”, е заявил пред Ройтерс европейски търговец, пожелал да остане анонимен.
Санкциите на Запада срещу Иран не забраниха напълно покупките на храни, но направиха търговията доста по-трудна заради пречките при преводите на парите и доставките по море. Въпреки постигнатото споразумение не се очаква бързо завръщане на Иран на международните пазари на зърнени култури, а прогнозите са вдигането на финансовите санкции също да отнеме време.
„Митото означава, че вносът на пшеница не си заслужава, освен евентуално за известни количества руска пшеница. Внос на пшеница вероятно ще има през следващите няколко месеца, но сега не изглежда необходим”, смята друг търговец.
Негови колеги отбелязват, че освен като начин за защита на иранските фермери от евтин внос новото мито трябва да се разглежда и като предпазна мярка за препродажбата му на правителството на по-високи цени според действащата в ислямската република схема на държавни покупки от фермерите при гарантирани цени. „Вносната пшеница в момента е с около 50 долара на тон по-евтина от парите, които иранските фермери получават от правителството в рамките на програмата за държавни покупки. Митото ще я оскъпи дотолкова, че за мелници в Иран ще бъде по-изгодно да купуват местна пшеница, отколкото да я внасят. Доста се говори също, че известно количество вносна пшеница е било препродадено с печалба на иранското правителство в рамките на схемата му за покупки от фермерите”, е посочил трети търговец.
„Иранците изглежда прибират прилична реколта и мисля, че разполагат с големи запаси от пшеница заради програмата за внос, реализирана през последната година. Изглежда обаче, че вносът на ечемик ще започне по-рано, тъй като периодът за държавни покупки от фермерите приключи”, е заявил друг европейски търговец.
Очаква се през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли, потреблението на пшеница в Иран да достигне рекордните 18 млн. тона. Според прогнозите на министерството на селското стопанство на САЩ пшеничната реколта в ислямската република през тази година ще бъде 14 млн. тона, докато през миналия селскостопански сезон достигна 14,5 млн. тона. Предвижданията на министерството сочат също, че вносът на пшеница в Иран ще се понижи до 4 млн. тона от 6,3 млн. тона през миналия сезон. Страната, която до преди 10 години до голяма степен задоволяваше собствените си нужди от пшеница, вече се очертава като един от най-големите вносители в света.
Иран е на трето място в света по внос на фуражен ечемик, отстъпвайки само на Саудитска Арабия и Китай. Според средства за масова информация през последните няколко седмици страната активно внася фураж. Ирански компании са закупили 180 хил. тона царевица от Бразилия и 29 хил. тона аржентинска соя. Търсенето на фуражни култури в страната е високо въпреки силните реколти. Скорошното свиване на доставките на соев шрот от Индия стимулира търсенето на соя от вносителите, отбелязват от електронното издание АПК-Информ.