Колкото и различна да беше стопанската година за есенниците в различните региони на страната, в края на вегетацията си всички те започнаха да се изравняват в развитието си. Не беше лесно на земеделците да се справят с всички предизвикателства, които им сервира времето от есента до пролетта, че и в ранното лято. Въпреки неравната битка, повечето от тях успяха да вземат най-добрите решения и да приложат възможно най-добрата агротехника.
Неравномерното поникване есента доведе до разлики в развитието на посевите. Дори се наблюдаваха посеви с пшеница, които поникнаха през пролетта. Това доведе до разлики и във времето на цъфтежа на пшениците, като в момента едновременно се наблюдават посеви в цъфтеж, а и такива, които вече са прецъфтели. Това, разбира се, зависи и от особеностите и ранозрелостта на съответния сорт – дали е ранен, или по-късен.
Много въпроси вълнуват земеделците, а най-актуалните са – дали са направили всичко точно, както трябва; дали са успели да подхранят и напръскат в най-добрия за посевите момент. Отговорите ще дойдат малко по-късно – с жътвата. Тогава ще се види стопанинът до каква степен си е свършил работата, доколко климатичните условия са повлияли на развитието на отделните сортове, кой от тях е по-адаптивен, кой се влияе по-малко от суша или преовлажняване, кой ще изберат за следващата сеитба.
Според наблюденията на специалистите пролетта не е била от благоприятните за развитие на болестите по пшеницата и ечемика и поне в това отношение не се очакват големи загуби. Освен това производителите вече имат достатъчно опит и не се задоволяват с едно фунгицидно пръскане. Повечето от тях направиха по две, за да са сигурни, че посевите им са защитени и като резултат опазиха напълно не само флаговият лист, а и долните 2 – 3 под него. Това ще допринесе за по-качествено наливане и изхранване на зърното в класовете. Все още на места съществува опасност от заразяване с фузариум, ако продължаващият цъфтеж на пшеницата съвпадне с влажно и топло време, но това ще са изолирани случаи.
Тази година имаше по-голямо нападение от основните икономически неприятели по пшеницата – вредна житна дървеница, житна пиявица и житен бръмбар. Там, където те превишаваха прага на вредност, бяха предприети третирания. Някои от тези неприятели, като житният бръмбар, все още не са завършили развитието си и е възможно да създадат проблеми с опазването на зърното в класа.
Въпреки сложните условия, при които се развиваха есенниците тази година, не можем да не отбележим, че в момента се наблюдава много добро развитие и състояние на пшеницата и ечемика. Това даде повод за оптимистични прогнозни данни от експерти, които казват, че тази година зърното няма да е по-малко от 4,8 млн. тона. А дали ще се потвърди тази прогноза съвсем скоро ще се разбере, защото до броени дни в Южна България започва жътвата на ечемика. Капризната рапица и тази година се представи по възможно най-различни начини. Имаше стопани, на които се наложи да разорат и презасеят с друга култура половината или повече от площите с рапица. Всичко зависеше от конкретните местообитания. Различни ще бъдат и добивите – на места се очертава много добра рапична реколта, на други – доста слаба.
Така е със земеделието – заводът на открито не може да гарантира стабилност в производството. Дори стопанинът да е направил всичко каквото трябва, последната дума има природата. Въпреки това добрият земеделец не се чувства безсилен, той винаги ще се опитва да въздейства по някакъв начин, за да подпомогне отглеждането на културата. Защото добре знае, че ден година храни!/Агр. Петър Кръстев, fermera.bg
