От тази година производителите на сертифицирани семена за посев ще ползват по-голяма държавна помощ в размер на 1,5 млн. лв., при 900 хил. лв. през първия програмен период. Средствата покриват разходите за сертифициране и проверка на продукцията и са важен стимул фермерите да се отглеждат сами посевния материал. За първи път през 2015 г. помощта ще се изплаща за отглеждане на посевен материал за овощни насаждения и лозя. Досега стопаните ползваха субсидии само за отглеждане на зърнени, маслодайни и протеинови култури, за зеленчуци, пъпеши и дини. За тенденциите в развитието на семепроизводството разговаряме с Мариела Йорданова, зам. председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и производител от Разградско.
Г-жо Йорданова, тази пролет стопаните усетиха голям дефицит от семена за протеинови култури. Как отговарят на това търсене производителите на семена?
Наистина изискванията за зелените плащания доведоха до сериозен интерес към засяването на соя, фий, детелина, фуражен грах и други протеинови култури. Значителни количества семена бяха внесени, защото при нараснало търсене е нормално търговците да отговорята на вътрешните потребности. Колкото до вътрешното прозиводство на семена, обяснимо е, че поради липсата на интерес в България липсваше семепрозиводство на протеинови култури. Новата подкрепа за този вид култури си казва думата и постепенно търсенето нараства.
На този етап не мога да прогнозирам колко от колегите ще засеят такива семена, за да отговорят на потребностите през следващата година. Знаете, че площите ще станат известни едва след приключване на апробациите след пролетната сеитба. Въпреки че сеитбата на семената за посев закъсня подобно на пролетната сеитба и на останалите култури, все пак тя е в ход.
През минали години в страната площите със семена бяха около 450 хиляди – 500 хиляди декара. До есента ще стане ясно каква част от тях са със семена за пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед и каква – за протеинови култури.
А смятате ли, че ще има добра реализация на произведената соя, грах и люцерна, след като досега търсенето не беше голямо, а и животновъдството не е излязло от кризата, за да поеме тези фуражи?
Вече има индикации за раздвижване на пазара и това се усеща особено при соята. Въпросът е доколко ще бъде рентабилно самото производство, защото Европа не е голям производител и няма амбициите да се конкурира с генно модифицираните продукти на САЩ и Бразилия в производството на соя. На този етап интересът е свързан с това, че чрез тези култури стопаните биха могли да отговорят на изискванията за зелените плащания. Въпреки заявения досега интерес не смятам, че това производство би било рентабилно и печелившо за българските фермери.
В какво се изразява държавната помощ в семепроизводството и дали насърчава стопаните да се занимава с поддържане на сортовете, особено българските?
До този момент годишно по схемата за държавна помощ бяха подпомагани около 400-500 хиляди декара в цялата страна. Лично аз обработвам около 9 хиляди декара в Разградско. Благодарение на субсидиите на нас ни се спестяваха таксите за апробация, взимане на проби, сертифициране, издаване на сертификата и за последващия контрол.
Тези разходи не са малко и затова сме благодарни, че помощта я има. Още повече, че разходите вървят нагоре. Ще дам един пример - ако един производител, който примерно отглежда семена за пшеница, ечемик, царевица или слънчоглед върху 5 хиляди декара с около 20 сорта в различни генерации, то неговите разходи варират между 40 и 50 хиляди лева. А това е сериозна инвестиция.
Означава ли, че без тази подкрепа стопаните не биха се захванали със семепроизводство?
В бизнеса е нормално да се търси печалба, затова и субсидията е необходима и се цени от колегите. Най-вече и затова, че ние правим тези разходи във време, когато фермерите нямат приходи. От март до септември по време на сеитбата са необходими оборотни и други вид средства, които особено отглеждането на семена са по-високи.
С кандидатстването за помощта ние представяме и редица важни документи, с които доказваме квалификацията и капацитета си. В много случаи това производство е свързано с лицезионно и патентно право, което трябва да докажем. Ако ние сме купили и създали определени сортове и имаме договори за сортоподдържане с институтите, които са селектирали тази проздукция, тогава имаме право да кандидатстваме за тази безвъзмездна помощ.
Каква е системата за изплащане на тази помощ?
Самите фермери не я получават директно. Те само доказват с документи качеството на определения сорт, който ще отглеждат. Получател на субсидията е Агенцията за семеизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), като осребряването на нашите разходи се извършва през агенцията. Фермерът не получава на ръка субсидиите. Той печели единствено от продажбата на сертифицираните семена.
С последните съкращения в щата на агенцията, които бяха обавени преди дни, вие сигнализирахте за дефицит на кадри, които да осъществяват тези проверки. Това означава ли, че има опасност продукцията ви да не бъде проверена навреме?
Да, в това отношение смятаме, че има сериозен проблем. Тревогата ни е сериозна, защото искаме да ни бъде гарантирано производството с качествен посевен материал. Много от нас са от двете страни - и като производители на семена, и като потребители. Голяма част от крупните зърнопроизводители едновременно са семепроизводители и притежатели на сортове. Те излизат на пазара, но и купуват семена.
Държавната администрация и досега не смогваше с тези проверки, тъй като през последните години имаше поредица от съкращения. В резултат на това днес са закрити станциите за апробация в редица производителни райони като Русенско, Шуменско, Видинско, Монтанско и др.
Зам. министърът на земеделието Цветан Димитров съобщи, че се обмисля вариант да се привлекат учени от институтите към Селскостопанска академия, които биха могли да помагат при тази дейност. Но те трябва да имат съответната квалификация, за да могат да правят проверките по всички нормативни уредби на ИАСАС, които не са малко. Загова и лично аз като производител съм притеснена дали всичките ми площи ще бъдат апробирани, както е по нормативни наредби.
Какво точно трябва да бъде направено от администрацията?
Към Закона за посевния и посадъчния материал съществува 18 наредби, които трябва да бъдат изучения от експертите, за да могат да изпълняват своята работа. Не искам да всявам паника, но ако съставът на агенцията бъде намален, то осигуряването на необходимото качество на семената ще стои изцяло на почтеността на българския производител.
Ние сме в жестока конкуренция с вноса на чуждите семена. Но от своя страна възпроизвеждаме със своята дейност и чужди семена, защото е невъзможно масово използване на чужди хибриди при тези цени. Затова ние репродуцираме и високи генерации семена. Тези сортове влязоха сравнително скоро в страната, но още не се доказали. Необходимо е дългогодишно професионално изпитване на всеки сорт, за да се разберат проявленията на неговите качества в климатичните условия на страната. Затова и работата на апробаторите е тежка и изключително важна за утвърждаването на сортовете – не само българските, но и чуждите.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова