Учените и специалистите от Селскостопанска академия не са чиновници, за да бъдат съкращавани като администрация по силата на Постановление № 8 на МС от 16.01.2015 г. за изпълнение на държавния бюджет на България. Те са висококвалифицирани експерти, притежаващи интелектуален потенциал, трупан с години. Работят при тежки материални и финансови условия, за да създават научни продукти с висока стойност за цялото общество. Техните постижения се признават и се ползват по цял свят, те са жизнено важни и за българското земеделие, което не може да бъде конкурентоспособно и да се развива без наука. Това се съобщава в позиция на Румяна Василева, учен от системата, по повод поредното съкращение в щата в Селскостопанска академия. .
Предвижданото намаляване на числеността на персонала ще наруши нормалния ритъм на работа в научните институти и опитните станции в системата на Селскостопанска академия. В съчетание с намалените средства за издръжка може да се стигне до силно ограничаване на някои основни дейности, дори до пълното им изчезване. А това ще се отрази негативно на целия аграрен сектор. На всички е ясно, че наука не се прави без пари.
Предвижданите промени са в резултат от драстичното намаляване на общия лимит на разходи за Министерството на земеделието и храните, определен на 54, 7 млн. лв. Така и не става ясно защо всяка година МЗХ е с най-нисък бюджет в сравнение с бюджетите на останалите министерства. Ако причината е, че „много пари отиват за земеделие”, то трябва да е ясно, че те не отиват за аграрната наука.
Въз основа на гореспоменатото постановление министерството като първостепенен разпоредител с бюджетни средства „извършва съответните промени по бюджетите си на базата на отчетените приходи и разходи”. Парадоксалното е, че всяка година от Селскостопанска академия се изискват приходи, които не винаги са постижими. Все пак научните институти не са търговски дружества, за да се самоиздържат. Те се нуждаят от държавна субсидия за осигуряване на нормални условия за работа. Повечето от дейностите им не носят директно приходи, например поддържането на генофонда, за което се разчита единствено на субсидия от държавата.
Финансирането по различни програми и проекти не е достатъчно за нормалното функциониране на научните звена. Още повече, че получените средства се централизират по силата на порочната система SEBRA, като отиват в сметката на МЗХ, откъдето трябва да се разпределят обратно в институтите, но само при условие, че е изпълнен планът им за приходите. Тъй като това обикновено е невъзможно, тъй като този план най-често е нереален, средствата, постъпили по спечелените проекти, така и не достигат до научните колективи. Този парадокс така и не е решен до момента, въпреки многократните опити на ръководствата на ССА да намерят решение. Това затруднява страшно много научната работа и демотивира учените за участие в нови конкурси.
Самите конкурси през последните години ограничават участието на Селскостопанска академия в тях. Финансовите средства във Фонд Научни изследвания не само че намаляват с всяка година, но аграрната наука е включена в едно и също приоритетно направление заедно с медицинските науки, безопасността на храните и екологията. Така в общия кюп, шансът е силно намален за спечелване на научни проекти в аграрната област. Тъй като земеделието е перспективен отрасъл за страната, редно е аграрните науки да се обособят като отделно направление.
В новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” аграрните науки като че ли не са приоритет. Вместо определените милиони евро да се разпределят между повече научни организации, оказва се, че ще се финансират само няколко университета и 1-2 „центрове за върхови постижения” и „центрове за компетентност” (по всяка вероятност предварително определени)...
Въпреки всички препятствия и ограничения учените от Селскостопанска академия продължават усилено да работят и печелят наши и международни конкурси и проекти със своите висококачествени научни продукти – ценни сортове културни растения и породи животни, разработки за внедряване на земеделска техника и технологии, икономически анализи и стратегии. Неслучайно на последното Международно селскостопанско изложение „АГРА 2015” пет от деветте награди за иновации в земеделието са спечелени от учени от ССА.
В системата на ССА влиза и Институтът по аграрна икономика, подпомагащ аграрната политика на държавата, както и присъединената към него Централна селскостопанска библиотека, притежаваща най-богатата за страната колекция от специализирана литература в областта на земеделието и свързаните с него отрасли. Специалистите, работещи в нея, са сведени до санитарния минимум, а библиотеката осигурява информация не само на Селскостопанска академия, но и на всички потребители от страната. За да се осъвремени информационното обслужване на базата на новите технологии, са необходими както квалифицрани специалисти, така и средства за поддръжка на изградената информационна мрежа.
Поради ниските заплати и липсата на нормални условия за работа става все по-трудно да се задържат ценните научни кадри, много от които търсят по-добри възможности за реализация. Все по-трудно се привличат и задържат докторанти и млади учени в институтите на Академията. Освен това аграрната наука има нужда не само от учени, но и от експерти – специалисти с висше и средно образование, както и от работници, подпомагащи експерименталната работа. Техните заплати са близки или равни на минималната за страната, а същевременно от тях се изисква компетентност, точност и отговорност.
България има прекрасни почвено-климатични условия за развитие на земеделие, поради което то е един от водещите сектори в икономиката на страната. Въпреки агресивното навлизане на чужди сортове и технологии през последните години, българските сортове са търсени и предпочитани от земеделските производители, тъй като са висококачествени и адаптирани към нашите условия. Затова е неразбираемо драстичното намаляване на бюджета на Селскостопанска академия, което като че ли е направено без предварителен анализ и обмисляне на алтернативни решения. Същевременно чиновниците в МЗХ остават почти непокътнати, със заплати, двойно по-високи дори от възнагражденията на хабилитираните учени в ССА.
Омаломощаването на аграрната наука в Селскостопанска академия може да има дългосрочни негативни последици. То и сега се отразява крайно негативно на целия български народ – вместо вкусни и здравословни български плодове и зеленчуци, ядем пластмасови домати и странно изглеждащи чуждоземни растения, нехарактерни за българския вкус.
През последните години само се говори за реформа в Селскостопанска академия, сменят се правителства и ръководства, но реформа така и не се осъществява. Механичното орязване на щата не е реформа! Необходимо е преди предприемането на конкретни мерки, да се направи анализ на работата на научните звена в Академията и поставените им за изпълнение задачи, да се обсъдят резултатите от този анализ, да се обмислят алтернативни варианти. Крайно време е държавата да се погрижи за аграрната наука, като й осигури достойно финансиране и добри възможности за развитие.
В близките месеци се очаква приемането на промени в Закона за Селскостопанска академия, в който могат да се заложат необходимите мерки, предлагани и обсъждани многократно от Управителния съвет на Академията. Остава да чакаме това да се случи и най-накрая Селскостопанска академия да заеме своето достойно място в обществения живот на страната. А това ще е от полза за всички!
Румяна Василева
